— Да, директорката ми каза, но президентът настоя да направим всичко по силите си, за да те убедим да останеш, докато задачата приключи.
Конър замълча.
— Конър, резултатът от изборите в Русия може да се отрази върху бъдещето на свободния свят. Ако онзи лунатик Жеримски бъде избран, това ще означава възобновяване на студената война. На президента ще се наложи да забрави за законопроекта за ограничаване на въоръжението, а Конгресът ще настоява да се увеличи бюджетът за отбрана. Това ще ни доведе до банкрут.
— Но Жеримски е доста назад според всички проучвания — не се съгласи Конър. — Нали се очаква да спечели Чернопов?
— Сега може да изглежда така — каза Гутенбърг, — но има още три седмици до изборите и президентът — той наблегна на думата, взирайки се в Белия дом — смята, че с толкова непостоянен електорат би могло да се случи всичко. Ще е много по-спокоен, ако си там, в случай че дотрябва твоята вещина.
Конър не отговори.
— Ако се тревожиш за новата си работа — продължи Гутенбърг, — ще съм щастлив да поговоря с шефа на компанията, за да му обясня, че това е краткосрочна задача.
— Не е необходимо — каза Конър. — Но се нуждая от малко време да помисля.
— Разбира се — съгласи се Гутенбърг. — Когато решиш, моля те, обади се на директорката и й кажи до какво заключение си стигнал.
Той се изправи и се отдалечи по посока на площад „Фарагут“.
Три минути по-късно Конър тръгна в противоположната посока.
Анди Лойд вдигна слушалката на червения телефон. Този път позна гласа веднага.
— Почти съм сигурен кой е извършил убийството в Богота — заяви Джаксън.
— За ЦРУ ли работи? — попита Лойд.
— Да, работил е.
— Имаш ли достатъчно доказателства да убедиш Комисията на Конгреса?
— Не, нямам. Почти всички доказателства биха могли да бъдат отхвърлени като несъществени, но когато съберем всичко заедно, съвпаденията стават твърде много.
— Например?
— Агентът, когото подозирам в извършване на убийството, е бил уволнен веднага след срещата на президента с Декстър в Овалния кабинет. Тогава президентът е настоял да разбере кой е отговорен за убийството на Гусман.
— Това не е кой знае какво.
— Вероятно не, но същият агент се канеше да започне нова работа във „Вашингтон провидънт“ като началник на отдел „Отвличане и откупи“, когато неочаквано, без никакви обяснения, предложението за назначение е било оттеглено.
— Второ съвпадение.
— Има и трето. Три дни по-късно Гутенбърг се срещна с въпросния агент на една пейка в парка на площад „Лафайет“.
— Какъв е бил поводът?
— Да му се даде възможност да остане на работа в ЦРУ.
— С каква цел?
— Една последна задача.
— Имаш ли представа каква е тя?
— Не, но няма да се учудя, ако е някъде далеч от Вашингтон.
— Има ли начин да разбереш къде ще го изпратят?
— В момента, не. Дори съпругата му не знае.
— Добре, да погледнем на нещата от тяхна гледна точка — започна да разсъждава Лойд. — Какво би направила Декстър точно сега, за да спаси кожата си?
— Преди да отговоря, трябва да знам резултата от последния разговор с президента — заяви Джаксън.
— Той даде на двамата с Гутенбърг двадесет и осем дни да докажат, че ЦРУ не е въвлечено в убийството на Гусман, и да осигурят доказателства за това кой го е убил. Даде им да разберат, че ако се провалят, ще изиска оставките им и че ще предостави всички доказателства, които притежава, на „Вашингтон Поуст“.
Настъпи дълго мълчание, преди Джаксън отново да заговори:
— Това означава, че въпросният агент има по-малко от месец живот.
— Тя никога не би премахнала някого от хората си — недоумяващо каза Лойд.
— Секторът, в който агентът работи, не съществува официално, господин Лойд. Той е познат в управлението като неофициален офицер под прикритие, НОП.
— Така ли?
— Да, няма го във ведомостите на никоя държавна институция. Ето защо ЦРУ може да отрече, че знае за неговите действия, ако се случи нещо непредвидено.
— Е, наистина не ни върви. Този човек ти е приятел, нали?
— Да — тихо призна Джаксън.
— Тогава направи всичко възможно да остане жив.
— Добър ден, госпожо директор. Обажда се Конър Фицджералд.