— Добър ден, Конър. Радвам се да те чуя — каза Декстър с по-голяма сърдечност, отколкото при последната им среща.
— Заместник-директорът ме помоли да се обадя, когато взема решение по въпроса, по който говорихме в понеделник.
— Да — произнесе Декстър, връщайки се към обикновения си лаконичен стил.
— Ще се заема със задачата.
— Радвам се да го чуя.
— При едно условие.
— Какво е то?
— Искам доказателство, че операцията е била одобрена от президента.
Настъпи дълго мълчание, преди Декстър да изрече:
— Ще информирам президента за твоето искане.
— Е, как действа това? — попита Декстър.
Не си спомняше кога за последен път бе посещавала лабораторията на отдела за изобретения в Лангли.
— Всъщност е много лесно — съобщи професор Циглер, директор на Техническата служба в ЦРУ.
Той се върна до редицата компютри и натисна няколко клавиша. На монитора се появи лицето на Том Лоурънс.
След като Декстър и Гутенбърг послушаха известно време президента, тя възкликна:
— Какво толкова забележително е направено? Всеки е слушал речите му и преди.
— Вероятно, но никой никога не е чувал точно тази — възрази Циглер.
— Какво имаш предвид? — запита Гутенбърг.
На лицето на професора се появи детска усмивка.
— В компютъра съм записал над хиляда речи, телевизионни и радиоинтервюта, телефонни разговори на президента от последните две години. Всяка дума или фраза, използвана през това време, съществува в паметта под код „Томи“. Мога да го накарам да произнесе реч на всяка тема, която изберете. Дори съм в състояние да реша каква да бъде позицията му по даден въпрос.
Декстър започна да обмисля възможностите.
— Ако на „Томи“ се зададе въпрос, може ли да даде убедителен отговор?
— Не веднага — призна Циглер, — но ако имате обща представа от въпроса, на който той трябва да отговори, вярвам, че бих могъл да заблудя и собствената му майка.
— Значи всичко, което трябва да направим — резюмира Гутенбърг, — е да предвидим какво е най-вероятно да каже другата страна.
— Това не е толкова трудно, колкото изглежда — отбеляза Циглер. — Все пак, ако ти се обади президентът, едва ли ще го попиташ за стабилността на долара или какво е закусил, нали? В повечето случаи причината, поради която президентът търси някого, е известна. Нямам представа за какво ви е нужен „Томи“, но ако ви е необходимо встъпително или заключително слово, или отговори на петдесет въпроса, или изявления по някакъв повод, почти мога да гарантирам, че програмата ще успее да проведе правдоподобен разговор.
— Убеден съм, че ще се справим — заяви Гутенбърг.
Декстър кимна в знак на съгласие и попита:
— Защо сме разработили първо тази програма?
— За да я използваме, в случай че президентът почине, докато сме във война, а се налага да убеждаваме врага, че той все още е жив, но „Томи“ има и много други приложения, госпожо директор. Например…
— Сигурно — прекъсна го Декстър.
Циглер изглеждаше разочарован, че след като Декстър е научила това, което я интересува, не проявява интерес към другите достойнства на „Томи“.
— Колко време е необходимо за подготовката на конкретна програма? — запита Гутенбърг.
— Колко време ще ви е нужно да уточните какво искате да каже президентът? — попита Циглер, отново усмихвайки се по детски.
Тя продължи да натиска бутона, докато накрая Конър вдигна телефона на бюрото си.
— Какво има, Джоан? Не съм оглушал.
— Личната секретарка на президента, Рут Престън, чака да я свържа с теб.
Конър чу друг женски глас.
— Вие ли сте Конър Фицджералд?
— Да, на телефона — отвърна Конър.
Ръката му се изпоти. Това никога не му се бе случвало, докато изчакваше да натисне спусъка.
— Ще ви свържа с президента.
Той чу прещракване.
— Добър ден — изрече познат глас.
— Добър ден, господин президент.
— Мисля, че знаете защо се обаждам.
— Да, сър, така е.
Професор Циглер натисна „Встъпително изявление“. Директорката и заместникът й не помръднаха.
— Сметнах, че е редно да знаете колко важна е за мен тази задача. — Пауза — Защото не се съмнявам, че точно вие сте човекът, който ще я изпълни безупречно. — Пауза. — Така че се надявам да се съгласите да поемете тази отговорност.