Циглер натисна бутона „Изчакване“.
— Оценявам доверието ви в мен, господин президент — каза Конър — признателен съм, че отделихте време, за да ми се обадите лично…
— Номер 11 — отбеляза Циглер, който знаеше отговорите наизуст.
— Това е най-малкото, което мога да сторя при тези обстоятелства. — Пауза.
— Благодаря, господин президент. Въпреки че господин Гутенбърг ме увери, че сте силно заинтересован, а директорът лично ми се обади този следобед, за да потвърди, аз се чувствах неспособен да поема задачата, без да съм сигурен, че заповедта идва лично от вас.
— Номер 7.
— Разбирам притесненията ви. — Пауза.
— Номер 19.
— Вероятно, когато всичко приключи, двамата със съпругата ви ще дойдете да ме посетите в Белия дом — естествено, ако позволи директорът. — Пауза.
— Номер 5 — отбеляза Циглер.
Избухна силен смях.
Конър леко отдръпна слушалката от ухото си.
— Това ще е голяма чест, сър — каза той, щом смехът заглъхна.
— Заключителното изявление — маркира Циглер.
— Добре. Ще се видим веднага, щом се върнете. — Пауза. — Често си мисля колко е тъжно, че американците невинаги имат възможност да оценят своите неизвестни герои. — Пауза. — Беше ми приятно да поговорим. До скоро.
— Дочуване, господин президент.
Конър все още държеше слушалката, когато Джоан влезе в стаята.
— Е, още един мит бе опроверган — отбеляза тя.
Конър извърна поглед към нея и учудено повдигна вежди.
— Казват, че президентът винаги се обръщал към хората на малко име.
10.
Гутенбърг му подаде голям кафяв плик, съдържащ четири паспорта, три билета за самолет и пачка банкноти в различна валута.
— Не трябва ли да се разпиша за всичко това? — попита Конър.
— Не. Тъй като всичко стана малко неочаквано, ще се справим с формалностите, когато се върнеш. Щом пристигнеш в Москва, веднага иди в главната квартира на партията на Жеримски и представи акредитивните си писма на журналист на свободна практика от ЮАР. Ще ти дадат подробната му програма чак до деня на изборите.
— Ще имам ли връзка в Москва?
— Да. Ашли Мичел. — Гутенбърг за миг се поколеба. — Това е първата му голяма задача и бе информиран накратко за най-важните и необходими неща. Инструктиран е да се свърже с теб, ако има възможност. Ако се налага, Мичел ще ти достави оръжието.
— Чие производство и каква марка е?
— Обикновеният „Ремингтон 700“ по поръчка — отвърна Гутенбърг. — Но ако Чернопов излезе начело в предизборната борба, няма да се наложи да действаш. При това положение се връщаш във Вашингтон ден след изборите. Боя се, че тази мисия може да се окаже напразно разкарване.
— Да се надяваме — процеди Конър и тръгна, без да подаде ръка на заместник-директора.
— Нямаше как да откажа — каза Конър, слагайки още една синя риза в куфара.
— Трябваше да го направиш — възрази Меги. — Фактът, че започваш нова работа от първо число следващия месец, не е ли убедително извинение?
Тя замълча. След това запита:
— Каква бе реакцията на Бен Томпсън?
— Прояви голямо разбиране — отговори Конър, — няма да е проблем да започна месец по-късно. Изглежда декември винаги е доста спокоен.
Конър натисна дрехите, като се чудеше как ще смести и несесера си. Вече съжаляваше, че не позволи на Меги да приготви багажа му, но не искаше тя да се натъкне на някои неща, които не се връзваха с разказаната от него история. Седна върху капака на куфара. Меги щракна ключалката и двамата паднаха на леглото. Той я прегърна и я задържа дълго в обятията си.
— Всичко наред ли е, Конър? — тихо запита тя.
— Да, наистина, скъпа. — Той я освободи от прегръдката си.
Взе куфара и тръгна надолу по стълбата.
— Съжалявам, че няма да съм тук за Деня на благодарността. Нали няма да забравиш да кажеш на Тара, че с нетърпение очаквам да я видя за Коледа? — говореше той, докато Меги го следваше към вратата.
Спря до кола, която тя не бе виждала преди.
— Както и на Стюарт — напомни му тя.
— Да, разбира се — съгласи се той, докато слагаше куфара в багажника. — Хубаво ще е да го видя отново.