Още веднъж прегърна жена си. Този път я притисна до себе си за кратко.
— Мили боже, какво ще подарим на Тара за Коледа? — неочаквано каза Меги. — Дори не съм помислила за това.
— Ако видиш последната й телефонна сметка, не би говорила за никакви подаръци.
— Не съм виждала тази кола — каза Меги.
— На компанията е. Довиждане, скъпа — сбогува се окончателно Конър и зае мястото си зад волана.
Без нито дума повече, той натисна педала на газта и потегли. Мразеше да се сбогува с Меги и се опитваше да направи тези моменти възможно най-кратки. Погледна в огледалото за обратно виждане. Тя стоеше накрая на улицата и му махаше, когато колата зави на „Кеймбридж Плейс“ и се отправи към летището.
Щом стигна до края на „Дълес“, подмина автоматите за кратък престой на паркинга. Закара колата до рампата и прибра квитанцията от апарата, преди да паркира в дъното. Заключи колата и се отправи към входа на летището. Взе ескалатора за следващия етаж и се отправи към контролното гише на „Юнайтид еърлайнс“.
— Благодаря, господин Пери — каза униформената служителка, която провери билета му. — Полет 918 е почти готов за излитане. Моля ви, тръгнете към изход C7.
След като мина през контрола за сигурност, Конър взе автобусчето до терминала. В чакалнята седна в далечния ъгъл и когато повикаха пътниците, той се качи на самолета и зае обичайното си място до прозореца в задната част на самолета. Двадесет минути по-късно той слушаше обясненията на капитана, че няма да излетят навреме, но за сметка на това, като по чудо, ще пристигнат по разписание.
В чакалнята млад мъж в тъмносин костюм набра номер на клетъчния си телефон.
— Да? — обади се глас.
— Агент Съливан се обажда. Птичката отлетя.
— Добре. Обади се отново, веднага щом изпълниш останалата част на задачата.
Линията прекъсна.
Младият мъж изключи телефона си и взе ескалатора към приземния етаж. Отиде до колата в дъното на паркинга, отключи я, плати на изхода и се насочи на запад.
Тридесет минути по-късно предаде ключовете в автобазата и се подписа в дежурната книга. Там бе отбелязано, че колата е взета на негово име и е върната от него.
— Абсолютно ли си сигурен, че няма да има никаква следа, че изцяло ще заличим неговото съществуване? — попита Декстър.
— Напълно — отвърна Гутенбърг. — Не забравяй, че на първо място той никога не е фигурирал в списъците на управлението.
— Ами съпругата му?
— Защо би заподозряла нещо? Месечният му чек със заплатата е преведен в общата им сметка. Не би й дошло наум за нас. Според нея той е напуснал сегашното си място и ще започне да работи за „Вашингтон провидънт“ от първи януари.
— А бившата му секретарка?
— Прехвърлих я в Лангли, така че да я държа под око.
— В кой отдел?
— Ами в отдела за Средния изток.
— Защо точно Средния изток?
— Защото трябва да бъде в офиса по време на техните работни часове от шест вечерта до три сутринта наше време. И през следващите осем месеца смятам да я товаря с толкова много работа, че да не може да мисли за нищо друго, освен да мечтае за времето, когато ще се пенсионира.
— Добре. Къде се намира Фицджералд сега?
Гутенбърг погледна часовника си.
— Някъде насред Атлантика. Ще се приземи в „Хитроу“ след около четири часа.
— А колата?
— Вече е върната в автобазата, ще бъде пребоядисана и ще й сложат нови номера.
— Какво ще стане с кабинета му на улица „Ем“?
— Ще бъде опразнен през нощта, а в понеделник някаква Агенция по недвижими имоти ще заеме целия етаж.
— Изглежда си помислил за всичко, освен за това, какво ще се случи, когато той се върне във Вашингтон — каза директорът.
— Той няма да се върне във Вашингтон — заяви Гутенбърг.
Конър застана на дългата опашка пред гишето за контрол на паспортите. Когато накрая редът му дойде, служителят провери паспорта му и каза:
— Надявам се да прекарате добре в Англия, господин Пери.
В малкото квадратче за отговор на въпроса: „Колко време възнамерявате да останете в Англия?“, Пери бе написал „Четиринадесет дни“. Но на следващата сутрин щеше да се върне на летището като господин Лилистранд.
Двама мъже го наблюдаваха, докато той напусна летището и се качи на автобуса на спирка „Виктория“. Четиридесет и две минути по-късно същите двама мъже го видяха да застава край колонка за такси. Поотделно те проследиха черното такси до хотел „Кенсингтън“, където единият от тях вече бе оставил пакет на рецепцията.