Конър сведе глава и започна да драска нещо в тефтерчето си — нямаше желание да бъде въвлечен в разговор от словоохотливата журналистка, седнала вляво. Тя вече бе осведомила кореспондента от другата й страна, че е представител на „Истанбул Нюз“, единственият вестник излизащ на английски език в Турция, бе споделила становището на редактора му, че ако Жеримски стане президент, ще е истинско бедствие. Но тя все повече се убеждавала, че комунистическият кандидат вероятно ще има предимство. Ако бе запитала Конър за мнението му, щеше да му се наложи да се съгласи с нея. Шансовете за отменяне на задачата намаляваха с часове.
След известно време турската журналистка започна да скицира портрет на Жеримски. Вестникът явно не можеше да си позволи лукса да има фотограф, навярно разчиташе на телеграфните агенции и на нея. Трябваше да признае, че тя постигна добра прилика.
Конър отново огледа залата. Възможно ли бе да се стреля по някого в претъпкана зала като тази? Не, ако се надяваш да избягаш. Да се добере до Жеримски, докато той е в колата си, бе друг начин, но как да елиминира охраната? Никой професионалист не би разчитал на бомба, тъй като при експлозията загиват невинни хора, а мишената често се измъква незасегната. За да има някакъв шанс да избяга, трябваше да разчита на мощна пушка и открито пространство. Ник Гутенбърг го бе уверил, че ръчно изработен „Ремингтон 700“ ще го очаква в американското посолство. Пак злоупотреба с дипломатическата поща. Ако Лоурънс наистина бе издал заповедта, щяха да оставят на него да реши кога и къде да стреля.
Когато изучаваше маршрута на Жеримски в подробности, Конър бе решил, че първата му възможност ще бъде Северодвинск, където комунистическият лидер бе организирал митинг в една корабостроителница два дни преди изборите. Конър вече бе започнал да проучва различните подемни кранове, използвани по руските докове, за да установи дали би могъл да остане скрит в някой от тях за дълго време.
Глави се заизвръщаха към входа на залата, Конър също се обърна. Група мъже в зле скроени костюми и с издутини под мишниците, оглеждаха внимателно всичко наоколо, преди лидерът им да влезе.
Конър оценяваше методите им като примитивни и неефикасни, но те вероятно се надяваха, че големият им брой ще накара всеки да премисли два пъти, преди да предприеме нещо. Взря се в лицата — и тримата професионалисти се бяха върнали на работа.
Неочаквано в залата избухнаха силни ръкопляскания, последвани от възторжени викове. Когато Жеримски пристъпи, членовете на комунистическата партия като по команда се изправиха на крак да приветстват своя вожд. Журналистите също бяха принудени да се надигнат, за да го зърнат. Придвижването му към сцената бе бавно, тъй като бе задържан от приветствия и ръкостискания. Когато накрая стигна до подиума, шумът стана почти оглушителен.
Възрастният председател, който го очакваше търпеливо в предната част на залата, поведе Жеримски по стъпалата на сцената към големия стол. Щом Жеримски седна, ръководителят на събранието бавно се доближи до микрофона. Публиката се настани отново по местата си и затихна.
Ораторът не съумя да го представи много убедително като „следващия президент на Русия“ и колкото повече говореше, толкова по-неспокойна ставаше публиката. Хората на Жеримски изглеждаха раздразнени и нервно потропваха зад него. Старецът завърши с цветист израз, характеризирайки Жеримски като „естествения наследник на другаря Владимир Илич Ленин“. Той отстъпи встрани, за да направи път на лидера, не особено очарован от сравнението.
Когато Жеримски се надигна от мястото си и с енергична стъпка се придвижи напред към трибуната, тълпата пак се оживи. Той вдигна ръце за поздрав, а привържениците му, станали на крака, го аплодираха още по-бурно.
Очите на Конър не се откъсваха от Жеримски. Внимателно наблюдаваше всяко негово движение, стойката, която заемаше, жестовете му. Както всички енергични мъже, той не оставаше за дълго в една поза.
Щом Жеримски реши, че овациите са продължили достатъчно, той махна на публиката отново да заеме местата си. Конър забеляза, че от ставането на Жеримски до момента, когато се подготвяше да говори бяха минали малко повече от три минути.
Жеримски изчака, докато всички не седнаха обратно по местата си и не настъпи пълна тишина.
— Другари — започна той с твърд глас, — за мен е голяма чест да застана пред вас като ваш кандидат. С всеки изминал ден все повече се убеждавам, че на руския народ му е нужно ново начало. Вярно е, че има хора, които искат да върнат стария тоталитарен режим, но мнозинството желае справедливо разпределение на богатствата, създадени с уменията и труда на народа.