Събранието отново заръкопляска.
— Нека никога не забравяме — продължи Жеримски, — че Русия отново може да се превърне в най-уважаваната държава в света. Ако други страни хранят някакви съмнения по този въпрос, моето управление ще им докаже обратното.
Журналистите пишеха бързо и устремно, а множеството аплодираше все по-шумно. Изминаха почти двадесет секунди, преди Жеримски да успее да заговори отново.
— Погледнете към улиците на Москва, другари. Да, ще видите мерцедеси, БМВ-та и ягуари, но кой ги кара? Шепа привилегировани. Тъкмо те се надяват да бъде избран Чернопов, за да продължат да живеят така, както никой в тази зала не смее и да мечтае. Дойде време, приятели мои, това богатство — вашето богатство — да бъде поделено между вас, а не ограбено. Очаквам деня, в който Русия ще се гордее не с лимузини, а с повече семейни коли, не с яхти, а с риболовни кораби, не с швейцарски банкови сметки, а с болници.
Още веднъж хората посрещнаха думите му с продължителни овации.
Когато шумът накрая утихна, Жеримски снижи глас, но все пак всяка негова дума отчетливо се чуваше из цялата зала.
— Когато стана ваш президент, няма да отварям банкови сметки в Швейцария, а ще откривам заводи из цяла Русия. Няма да прекарвам времето си на луксозни яхти, а денонощно ще работя за родината си. Ще ви служа и ще бъда предоволен от президентската заплата, не ми трябват подкупите на нечестни търгаши, чиято цел е само да ограбят националния капитал.
Този път измина минута, преди да му позволят да продължи.
— В дъното на залата — съобщи той, сочейки към журналистите — са представителите на световната преса.
Жеримски замълча, изкриви устни и добави:
— Трябва да им кажа, че са добре дошли.
Тези думи не бяха посрещнати с аплодисменти.
— Обаче им напомням, че когато аз стана президент, няма да е нужно да идват в Москва само по време на изборната кампания, могат да останат постоянно. Защото тогава Русия няма да се надява на милостиня след поредната сбирка на Г-7, а отново ще стане главен участник в световните дела. Ако Чернопов бъде избран, американците ще са по-загрижени за Мексико, отколкото за Русия. Но ако изберат мен, президентът Лоурънс ще трябва да изслушва това, което имам да му кажа, а не както сега само да подхвърля пред световната преса колко много харесва Борис.
Из залата се разнесе смях.
— Може да се обръща към всеки друг на малко име, но мен ще нарича господин президент.
Конър знаеше, че американските медии ще информират за тази забележка цялата страна и че всяка дума от речта ще бъде разнищвана в Овалния кабинет.
— Остават още осем дни, приятели мои, преди хората да решат — заяви Жеримски. — Нека прекараме всеки миг от това време така, че да победим убедително в деня на изборите. Нашата победа ще изпрати послание до целия свят, че Русия се е завърнала на световната сцена като велика сила.
Гласът му започна да се извисява с всяка изречена дума.
— Не го правете заради мен. Дори не го правете заради нашата партия. Направете го за следващото поколение руснаци, дайте им шанс да бъдат част от най-великата нация на земята. Когато давате своя глас, помнете, че само така можете още веднъж да дадете властта в ръцете на народа. — Той замълча и огледа залата. — Моля ви само за едно — за честта да поведа тези хора.
Снижи гласа си почти до шепот, за да завърши с думите:
— Предлагам себе си за ваш слуга.
Жеримски направи крачка назад и вдигна ръце във въздуха. Хората станаха на крака. Заключителната част на речта бе продължила четиридесет и седем секунди, през които той нито за миг не остана неподвижен. Беше се наклонил първо надясно, сетне наляво, всеки път вдигайки съответната си ръка, но никога — за повече от няколко секунди. Накрая той се поклони дълбоко и след като остана така цели дванадесет секунди, неочаквано се изправи и започна да ръкопляска заедно с хората.
Остана в центъра на сцената още единадесет минути, повтаряйки няколко от жестовете си отново и отново. Когато усети, че е изцедил докрай възторга на публиката, той слезе по стълбите от сцената, следван от антуража си. Когато мина по централната пътека, шумът се засили още повече, а все повече хора протягаха ръцете си към него. Жеримски се ръкуваше с всички, които бяха наблизо, докато бавно си пробиваше път към изхода на залата. Очите на Конър не се откъсваха от Жеримски. Дори след като бе напуснал залата, аплодисментите не стихваха. Не замряха, докато залата не започна да се изпразва.