— Защо изобщо назначих този човек? — запита се гласно Лоурънс, вперил поглед в затворената врата.
— Лари ни даде Тексас, господин президент, в момент, когато проучванията показваха, че голяма част от южняците ви смятат за страхливец от Севера, който с лекота би назначил хомосексуалист за председател на Асоциацията на административните ръководни кадри.
— Вероятно бих го направил — заяви Лоурънс, — ако бях убеден, че именно той е подходящ за тази длъжност.
Една от причините, поради които Том Лоурънс бе предложил поста началник-отдел „Кадри“ в Белия дом на стария си приятел от колежа, бе, че и след тридесет години те нямаха тайни помежду си. Анди казваше това, което мисли, без увъртане и без злоба. Това му скъпоценно качество даваше на Лоурънс право да смята, че Анди никога не би се кандидатирал лично, и следователно никога нямаше да се превърне в негов съперник.
Президентът отвори синята папка с надпис „НЕОТЛОЖНО“, която Анди бе оставил по-рано тази сутрин. Подозираше, че неговият началник-отдел „Кадри“ е бил буден през по-голямата част от нощта. Започна да чете въпросите, които Анди предполагаше, че ще бъдат зададени на пресконференцията по обяд:
Колко от парите на данъкоплатците смятате, че ще спестите с тази мярка?
Колко американци ще загубят работните си места в резултат на тези действия?
— Предполагам, че както винаги Барбара Ивънс ще зададе първия въпрос — каза Лоурънс, вдигайки поглед. — Имаш ли някаква представа какъв може да бъде той?
— Не, сър — отвърна Лойд. — Но след като тя бе една от най-яростните поддръжници на законопроекта за съкращаване на въоръжението, и то още от деня, в който победихте Гор в Ню Хемпшир, едва ли ще недоволства, когато сте готов да го внесете.
— Наистина, но това няма да я спре да зададе някакъв неприятен въпрос.
Анди кимна утвърдително.
— Има ли журналист, когото искаш да отбягна?
— Всички са копелета — каза с усмивка Лойд. — Но трябва да обърнете внимание на Фил Ансенч.
— Защо?
— Той поддържаше законопроекта на всички етапи и днес е сред гостите ви за вечеря.
Президентът се усмихна и кимна, докато прокарваше пръст по списъка на очакваните въпроси. Спря на номер седем.
Законопроектът не е ли още един пример, че Америка е объркана?
Той вдигна поглед към шефа на своя отдел „Кадри“.
— Понякога си мисля, че все още живеем в Дивия Запад, съдейки от начина, по който определени членове на Конгреса реагират на законопроекта.
— Съгласен съм, сър. Но както знаете, четиридесет процента от американците все още смятат, че руснаците са най-голямата заплаха за нас, а приблизително тридесет процента очакват да започнем война с Русия още докато са живи.
Лоурънс изруга и прокара ръка по гъстата си, рано посивяла коса. Продължи да чете списъка. Спря на номер деветнадесет.
— Докога ще ми задават въпроси за изгорената ми повиквателна?
— Докато сте върховен главнокомандващ, предполагам — отвърна Анди.
Президентът промърмори нещо и продължи да чете. Още веднъж вдигна поглед.
— Възможно ли е Виктор Жеримски да стане следващият президент на Русия?
— По-вероятно не — отговори Анди, — но според последната анкета е стигнал до третото място и въпреки че все още е доста зад министър-председателя Чернопов и генерал Бородин, неговата позиция срещу организираната престъпност започва да стопява разликата. Особено след като повечето руснаци са убедени, че Чернопов е финансиран от руската мафия.
— Ами генералът?
— Той губи почва, тъй като голяма част от руската армия не е получавала заплати от месеци. В пресата им излязоха материали, че войниците продават униформите си на туристи по улиците.
— Слава богу, че изборите са след няколко години. Ако бяха сега и този фашист Жеримски имаше дори малък шанс да стане следващият президент на Русия, законопроектът за разоръжаване не би минал в нито една от камарите.
Лойд кимна, а Лоурънс обърна страницата. Пръстът му продължи надолу по листа с въпросите. Спря на номер двадесет и девет.
— Колко от членовете на Конгреса имат заводи за производство на оръжия и на военни съоръжения в избирателните им райони? — попита той, отново вдигайки поглед към Лойд.