Конър изучаваше мъжете в ложата. От дясната страна на Жеримски бе Дмитрий Титов — началник на персонала. Отляво седеше възрастният мъж, който го бе представил на събранието миналата вечер. Зад него в сенките стояха трима мъже от охраната. Конър предположи, че сигурно има още дузина в коридора отвън.
Билетите за огромния театър, с красивите си редове от балкони и с креслата в партера, украсени с позлата и тапицирани с червен плюш, винаги бяха продадени седмици предварително. Но теорията на Меги бе приложима и в Москва — винаги можеш да намериш един билет дори в последната минута.
Миг преди диригентът да се появи пред оркестъра, публиката в партера започна да ръкопляска. Конър вдигна поглед от програмата си и видя един-двама души да сочат към ложата на втория балкон. Жеримски точно бе изчислил появяването си. Той се изправи в ложата, махна за поздрав с ръка и се усмихна. Около половината от публиката го аплодира на крака, а другите останаха седнали, като някои ръкопляскаха от любезност, а други продължиха разговорите си сякаш Жеримски не бе там. Съотношението потвърждаваше верността на проучванията за мнението на избирателите — сега Чернопов водеше пред противника си само с няколко процента.
Щом завесата се вдигна, Конър бързо откри, че Жеримски проявява толкова интерес към балета, колкото и към картините в музея „Пушкин“. Очевидно денят бе дълъг за кандидат-президента и Конър не бе изненадан, че той от време на време потиска прозявката си. Влакът му бе тръгнал за Ярославъл рано тази сутрин и веднага след пристигането си бе посетил фабриката за дрехи в покрайнините на града. Когато час по-късно приключи срещата си с профсъюзните деятели, грабна един сандвич, преди да мине през пазара за плодове на път към някакво училище. В програмата следваха полицейското управление и болницата. Не беше планирана само разходката из градския площад. Накрая се отправи обратно към гарата с пълна скорост и успя да се качи във влака, задържан заради него.
Речите, които Жеримски държеше пред слушателите си, не се отличаваха съществено от словото му предишния ден, само „Москва“ бе станала „Ярославъл“. Телохранителите, заобиколили го, докато обикаляше фабриката за дрехи, изглеждаха още по-некомпетентни в сравнение с охраната в мемориалната зала на Ленин. Но изглежда местните не желаеха да позволят на московчани да се движат на тяхна територия. Конър осъзна, че покушение срещу Жеримски ще е много по-лесно осъществимо извън столицата. Трябваше да стане в град, достатъчно голям, за да успее да избяга, и достатъчно горд, за да не допусне тримата московски професионалисти да ръководят охраната.
Посещението на Жеримски в корабостроителницата на Северодвинск след няколко дни все още му се струваше най-подходящият вариант.
Жеримски не бе почивал дори във влака назад към Москва. Покани чуждестранните журналисти в купето си за пресконференция. Но преди някой да зададе въпрос, той запита самодоволно:
— Видяхте ли последните проучвания, според които съм доста по-напред от генерал Бородин и само една позиция ме дели от Чернопов.
— Но досега винаги сте ни казвали да не обръщаме внимание на проучванията — смело се обади журналист.
Жеримски се намръщи.
Конър стоеше в края на групата журналисти и продължаваше да изследва бъдещия президент. Знаеше, че трябва да запомни всеки израз, движение и маниер на Жеримски, както и да може да произнесе всяко негово слово с абсолютна точност.
Когато влакът навлезе в московската гара четири часа по-късно, Конър усети, че някой го наблюдава, но не откри наблизо Мичел. След двадесет и осем години практика той рядко грешеше за подобни неща. Тъй като Мичел биеше на очи прекалено много, дали не бяха възложили работата на по-добър професионалист? Ако беше така, какво ли означаваше това? И по-рано същия ден имаше чувството, че някой или нещо бе пресякло пътя му. Усещането не бе само от днес. Не одобряваше параноята, но като всички професионалисти не вярваше в съвпадения.