Напусна гарата и се върна в хотела по обиколен път, уверен, че никой не го е проследил. Но от друга страна, нямаше и нужда да го правят, ако знаеха къде е отседнал. Опита се да отхвърли тези мисли и стегна багажа си. Тази нощ щеше да се измъкне от човека, който го следеше, независимо кой е той. Нямаше да успее, само ако вече знаеха къде точно отива. От друга страна, ако знаеха защо е в Русия, трябваше само да следват маршрута на Жеримски. Няколко минути по-късно той плати сметката си в брой и напусна хотела.
Сменя такситата пет пъти, преди последното от тях да го остави пред театъра. Остави чантата си при една възрастна жена, седнала зад гишето в сутерена, и взе под наем театрален бинокъл.
Когато завесата се спусна за последен път, Жеримски се изправи и махна на публиката още веднъж. Реакцията не бе толкова бурна както в началото, но Конър си помисли, че вероятно кандидат-президентът е останал с впечатлението, че посещението му в Болшой си е заслужавало. Докато слизаше по стълбите на театъра, Жеримски умишлено високо, така че да го чуят отиващите си зрители, споделяше възторга си от прекрасното изпълнение на Екатерина Максимова. Редица от коли очакваха него и антуража му — той седна на задната седалка на третата. Колоната, ескортирана от полицията, се отправи към гарата, където го очакваше друг влак. Конър отбеляза, че броят на моторизираните полицаи бе увеличен от двама на четирима.
Явно и други хора започваха да мислят, че шансовете му да стане президент се увеличават.
Конър пристигна на гарата няколко минути след Жеримски. Показа журналистическата си карта на охраната, преди да си купи билет за влака до Санкт Петербург в единадесет и петдесет и девет.
Веднага щом влезе в спалното купе, той заключи вратата, светна лампата над леглото си и започна да изучава маршрута на Жеримски в Санкт Петербург.
В купето си в противоположния край на влака, кандидат-президентът също преглеждаше маршрута си заедно със секретаря си.
— Още един ден, плътно запълнен от сутринта до вечерта — измърмори той, още преди Титов да спомене за посещението в Ермитажа.
— Защо да си правя труда да ходя в Ермитажа, когато ще бъда в Санкт Петербург само няколко часа?
— Защото бяхте в музея „Пушкин“, а да не отидете в най-големия руски музей би било оскърбление за гражданите на Санкт Петербург.
— Да бъдем благодарни, че ще си тръгнем преди завесата в „Киров“ да се вдигне, така ли?
Жеримски знаеше, че най-важната му среща ще бъде с генерал Бородин и върховното военно командване. Ако успееше да убеди генерала да се оттегли от кандидатпрезидентската кампания и да го подкрепи, тогава поне два милиона и половина военни със сигурност щяха да го последват, и щеше да спечели изборите. Първоначално бе планирал да предложи на Бородин поста министър на отбраната, докато не откри, че Чернопов вече му бе обещал същия пост. Знаеше, че Чернопов се бе срещнал с генерала миналия понеделник и си бе тръгнал с празни ръце. Жеримски прие това като добър знак. Възнамеряваше да предложи на Бородин нещо, което той нямаше да може да откаже.
Конър също разбираше, че утрешната среща с военния лидер може да реши съдбата на Жеримски. Той изгаси светлината няколко минути след два часа през нощта и заспа.
Мичел изгаси лампата в мига, в който влакът излезе от гарата, но не заспа.
Сергей не успя да скрие вълнението си при мисълта за пътуване с експрес. Бе последвал партньора си до тяхното купе като доволно кученце. Когато Джаксън отвори вратата, Сергей извика:
— Хей, тук е по-широко от апартамента ми!
Той скочи на близкото легло, изу обувките си и се зави с одеялото, без да си прави труда да свали дрехите си.
— Спестява прането и преобличането — обясни той, докато Джаксън окачваше сакото и панталоните си на най-огъващата се телена закачалка, която бе виждал през живота си.
Щом американецът се приготви за лягане, Сергей потърка запотения прозорец с лакът и направи кръг, през който да гледа. Не каза нито дума, докато влакът бавно не излезе от гарата.
Джаксън се качи на своето легло и изгаси лампата си.
— Колко километра има до Санкт Петербург, Джаксън?
— Шестстотин и тридесет.
— И колко часа ще ни отнеме да стигнем дотам?