— Осем часа и половина. Очаква ни още един дълъг ден, така че заспивай.
Сергей загаси лампата до себе си, но Джаксън остана буден. Сега бе сигурен, че знае защо приятелят му е изпратен в Русия. Разбра, че Хелън Декстър очевидно иска Конър да бъде отстранен, но не си даваше сметка все още докъде може да стигне тя, за да спаси собствената си кожа.
Възнамеряваше да се обади на Анди Лойд по-рано същия следобед по клетъчния си телефон, но не успя да се свърже. Не искаше да рискува обаждането да е от хотела, така че реши да опита отново след речта на Жеримски на Площада на свободата на следващия ден, когато във Вашингтон вече щеше да е ден. Джаксън бе уверен, че след като Лойд разбере какво става, ще му даде правомощия да прекрати цялата операция, преди да е станало твърде късно. Затвори очи.
— Женен ли си, Джаксън?
— Не, разведен — отвърна той.
— Сега в Русия има повече разведени, отколкото в Щатите. Знаеш ли това, Джаксън?
— Не, но през последните няколко дни разбрах, че главата ти е пълна с безсмислена информация.
— Ами деца? Имаш ли деца?
— Не — промълви Джаксън. — Загубих…
— Защо не ме осиновиш? Тогава ще се върна в Америка с теб.
— Смятам, че и Тед Търнър не може да си позволи да те осинови. Заспивай вече, Сергей.
Настъпи тишина.
— Още един въпрос, Джаксън.
— Кажи ми, как да те накарам да млъкнеш?
— Защо този мъж е толкова важен за теб?
Джаксън помълча известно време, преди да отговори.
— Преди двадесет и девет години той спаси живота ми във Виетнам, задължен съм му. Сега ясно ли ти е?
Сергей не отговори, бе заспал дълбоко.
14.
Владимир Болченков, шефът на полицията в Санкт Петербург, имаше твърде много грижи, за да се тревожи за четирите мистериозни телефонни прозвънявания.
Чернопов бе посетил града в понеделник и бе спрял движението, настоявайки автомобилната му колона да бъде също толкова голяма, колкото и на последния президент.
Бородин отказваше да разреши на хората си да напуснат казармата, докато не им бъде платено, а сега, когато изглежда се бе отказал да се кандидатира, слуховете за военен преврат бяха изплували отново.
— Не е трудно да се отгатне кой град би искал да превземе Бородин най-напред — бе предупредил кмета шефът на полицията.
Болченков бе основал цял отдел за борба с тероризма по време на предизборната кампания. Беше сигурен, че в неговия град няма да убият никой от кандидатите. Само през тази седмица отделът бе получил двадесет и седем заплахи за живота на Жеримски. Болченков ги приемаше като обичайни прояви на психопати и странни типове и не им обръщаше особено внимание. Но тази сутрин един младши лейтенант се бе втурнал в кабинета му с побеляло лице и треперещ глас.
Шефът изслуша записа, направен преди няколко минути. Първото обаждане бе от девет и двадесет и четири — петдесет и една минути след като Жеримски бе пристигнал в града.
— Ще има опит за покушение върху живота на Жеримски този следобед — съобщи мъжки глас с акцент, който Болченков не можа точно да определи. Средноевропейски навярно, определено не говореше руснак.
— Докато Жеримски държи реч на Площада на свободата, стрелец, нает от мафията, ще се опита да го убие. За повече подробности, ще звънна след няколко минути, но ще говоря само с Болченков.
Връзката прекъсна. Краткостта на разговора не даваше възможност той да бъде проследен. Болченков моментално разбра, че си имат работа с професионалист.
Единадесет минути по-късно телефонът отново иззвъня. Лейтенантът се опита да проточи разговора колкото е възможно по-дълго, под претекст, че се мъчат да открият шефа, но непознатият само каза:
— Ще се обадя отново след няколко минути. Постарайте се Болченков да е наблизо. Губите ваше време, не мое.
Тогава лейтенантът нахлу в кабинета на шефа. Болченков обясняваше на един от хората на Жеримски защо автоколоната не може да има същия брой мотористи като тази на Чернопов. Щом зърна подчинения си, веднага загаси цигарата и отиде в отдела по тероризъм. Изминаха девет минути, преди телефонът отново да иззвъни.
— Там ли е Болченков?
— На телефона.
— Мъжът, когото трябва да търсите, се представя за чуждестранен журналист от южноафрикански вестник, който не съществува. Пристигна в Санкт Петербург с експреса от Москва тази сутрин. Работи сам. Ще ви се обадя пак след три минути.