Конър не бе изключил телевизора, докато се бръснеше. Хилари Баукър информираше зрителите за последните събития в Щатите. Законопроектът за намаляване на въоръжението бе минал в камарата с мнозинство от едва три гласа. Въпреки това Том Лоурънс твърдеше, че резултатът е триумф за здравомислещите американци. От своя страна, специалистите вече предупреждаваха, че законопроектът ще се сблъска с далеч по-голяма съпротива, когато стигне до Сената.
— Не вярвам ни най-малко в това — увери президентът събралите се на сутрешна пресконференция журналисти. Конър се усмихна. — Камарата само изпълни желанието на народа и съм убеден, че Сенатът ще направи същото.
Президентът бе сменен от красиво момиче с яркочервена коса, което накара Конър да се замисли за Меги. Веднъж й бе казал, че с честите му пътувания щеше да се чувства по-добре, ако се бе оженил за водеща на новините.
— А сега новини за предстоящите избори в Русия. Свързваме се с Клифърд Саймъндс — нашия кореспондент в Санкт Петербург.
Конър спря да се бръсне и се загледа в екрана.
— Проучванията показват, че двамата основни кандидати — министър-председателят Григорий Чернопов и лидерът на комунистическата партия Виктор Жеримски, имат равни шансове. Комунистическият лидер ще говори този следобед на митинг на Площада на свободата, където се предполага, че ще се съберат повече от сто хиляди души. Тази сутрин Жеримски ще има частна среща с генерал Бородин. Очаква се в скоро време генералът да оттегли кандидатурата си за президентския пост. Последните проучвания на общественото мнение сочат, че рейтингът му доста е паднал. Още не е ясно на чия страна ще застане Бородин. От неговото решение зависят резултатите на изборите. Аз съм Клифърд Саймъндс, CNN интернешънъл, Санкт Петербург.
Хилари Баукър отново се появи на екрана.
— А сега времето във вашата част на света — обяви тя с широка усмивка.
Конър изгаси телевизора, тъй като температурите във Флорида не го интересуваха. Той разтри още сапунена пяна по брадата си и продължи да се бръсне. Вече бе решил да не присъства на сутрешната пресконференция на Жеримски, която щеше да се изроди в хвалебствие на неговия секретар по печата за това, какво е успял да направи шефът му дори преди да закуси. Нямаше намерение да следва Жеримски и в Ермитажа, където да прекара по-голямата част от времето си, отбягвайки Мичел. Щеше да се концентрира върху основната публична изява на Жеримски за деня. Вече бе открил удобен ресторант в западната част на площада. Не бе известен с кухнята си, но имаше преимуществото, че е на втория етаж и гледа към мястото на митинга. Още по-важно бе, че имаше страничен вход, така че Конър можеше да си отиде необезпокояван, ако се наложи.
Когато напусна хотела, той се обади в ресторанта от най-близката телефонна кабина и резервира ъглова маса до прозореца за дванадесет часа. Сетне тръгна да си намери кола под наем, което в Санкт Петербург бе далеч по-трудно, отколкото в Москва. Четиридесет минути по-късно той караше из центъра на града. Остави колата в един подземен гараж само на неколкостотин метра от Площада на свободата. Бе решил след речта да се върне в Москва с кола. По този начин щеше лесно да разбере дали някой го следи. Тръгна по улицата, влезе в най-близкия хотел и пъхна в ръката на портиера банкнота от двадесет долара, обяснявайки, че се нуждае от стая за около час и нещо, за да вземе душ и да си смени дрехите.
Когато, няколко минути преди дванадесет, отново слезе долу с асансьора, портиерът не го позна. Конър остави спортен сак и съобщи, че ще се върне да го вземе към четири часа. Когато портиерът оставяше сака под гишето, той забеляза куфарчето за пръв път. Тъй като името на етикетите беше едно и също, той ги сложи заедно.
Конър бавно тръгна по улицата към Площада на свободата. Мина покрай двама полицаи, които разпитваха висок, пясъчнорус чужденец. Те не му обърнаха внимание. Влезе в сградата и взе асансьора до ресторанта на втория етаж. Каза името си на главния сервитьор и веднага бе отведен до ъгловата маса. Конър седна така, че повечето посетители да не го виждат, а той да има добър изглед към площада долу.
Мислеше за Лоурънс и се чудеше колко ли време ще му трябва да вземе решение, когато до него застана сервитьорът и му подаде менюто. Конър погледна през прозореца и се изненада, че площадът вече се пълни с хора, макар да имаше още два часа до речта на Жеримски. Сред тълпата той забеляза няколко цивилни полицаи. Един или двама от по-младите се въртяха около статуите и внимателно се оглеждаха. Но какво търсеха? Дали шефът на полицията бе прекалено предпазлив, или се страхуваше от някакъв вид провокации, докато трае речта на Жеримски?