— Седемдесет и двама сенатори и двеста и единадесет членове на камарата — каза Лойд, без да поглежда в папката си. — Ще трябва да убедите поне шестдесет процента от тях да ви подкрепят, за да си осигурите мнозинство в двете камари. А това ми напомня, че можем да разчитаме на гласа на сенатор Бедел.
— Франк Бедел поддържаше законопроекта за съкращаване на въоръжението още когато бях гимназист в Уисконсин — каза президентът. — Няма как да не ни подкрепи.
— Той поддържа законопроекта, макар да го намира половинчат. Смята, че разноските за отбраната трябва да се намалят с повече от петдесет процента.
— А как очаква да прокарам подобно нещо?
— Идеята му е да се изтеглим от НАТО, като предоставим на европейците сами да отговарят за отбраната си.
— Но това е абсолютно нереалистично — възрази Лоурънс. — Дори най-големите пацифисти у нас ще се възпротивят на подобно предложение.
— Вие го знаете, аз го зная, подозирам, че добрият сенатор също го знае. Но това не му пречи да се появява всеки ден по телевизията от Бостън до Лос Анджелис и да заявява, че петдесет процента ограничаване на разходите за отбрана биха разрешили за един ден проблемите на здравеопазването и на пенсионното осигуряване.
— Ще ми се Бедел да прекарва също толкова време, мислейки за сигурността на хората, колкото — за тяхното здраве — каза Лоурънс. — Как да реагирам?
— Не скъпете похвали за неуморните му грижи към възрастните хора, но непременно изтъкнете, че докато вие сте върховен главнокомандващ, Съединените щати никога няма да намалят средствата за отбрана. Ваша първа грижа винаги ще бъде Америка да остане най-силната нация в света и така нататък, и така нататък. По този начин ще запазите гласа на Бедел, а вероятно ще спечелите и още един-двама сенатори на ваша страна.
Президентът погледна часовника си и обърна на третата страница. Въздъхна дълбоко, когато стигна до тридесет и първия въпрос.
Как се надявате да прокарате този проектозакон, когато демократите нямат мнозинство в нито една от камарите?
— Добре, Анди. Какъв е отговорът на този въпрос?
— Кажете им, че загрижените американци от цялата страна недвусмислено са заявили на своите избраници, че този законопроект е отдавна назрял и че за приемането му е нужен само здрав разум.
— Използвах това миналия път, Анди. По повод проектозакона за принудителни мерки срещу наркотиците, помниш ли?
— Да, спомням си, господин президент. И американците ви подкрепиха напълно.
Лоурънс въздъхна дълбоко още веднъж, преди да възкликне:
— О, да управляваш народ, който няма избори на всеки две години, и да не си преследван от преса, убедена, че може да свърши по-добра работа от демократично избраното правителство — какво спокойствие!
— Дори руснаците трябваше да се споразумяват с пресата си — отбеляза Лойд.
— Кой би повярвал, че ще доживеем да видим подобно нещо? — промърмори Лоурънс, докато разглеждаше последния въпрос.
— Имам подозрение, че ако Чернопов обещае на руските гласоподаватели да отдели повече средства за здравеопазване, вместо за отбрана, той ще спечели в надпреварата за президентския пост.
— Може би сте прав — съгласи се Лойд. — Но бъдете уверен, че ако Жеримски бъде избран, той ще започне да възстановява руския ядрен арсенал много преди да реши да строи болници.
— Това е абсолютно сигурно — съгласи се президентът. — Но тъй като няма вероятност този маниак да бъде избран…
Анди Лойд не направи никакъв коментар.
3.
Фицджералд знаеше, че следващите двадесет минути ще решат съдбата му. Бързо прекоси стаята и погледна към телевизионния екран. Тълпата бягаше от площада във всички посоки. Шумните избиратели бяха изпаднали в паника. Двама от съветниците на Гусман стояха наведени над трупа.
Фицджералд върна празната гилза на мястото й вътре в кожения калъф. Дали собственикът на заложната къща ще разбере, че един от куршумите е изстрелян?
От другата страна на площада характерният вой на полицейски сирени заглуши писъците на тълпата. Този път полицаите се бяха отзовали много по-бързо.
Фицджералд откачи оптическия мерник и го постави на мястото му. Разви цевта, прибра я в калъфа и накрая прикладът също легна в гнездото си.