Конър свали крака от койката, стъпи бос на пода и се изправи срещу посетителя си. Началникът на полицията дръпна силно от цигарата и издуха дима към тавана.
— Мръсен навик — заяви той на безукорен английски. — Жена ми не престава да ми повтаря да ги спра.
Конър не реагира.
— Казвам се Владимир Болченков. Началник съм на полицията в този град и си помислих, че можем да поговорим, преди да започнем да протоколираме всяка дума.
— Казвам се Пие дьо Вилие и съм южноафрикански гражданин. Работя за „Йоханесбург джърнъл“. Искам да се срещна с консула си.
— Това е първият проблем — констатира Болченков с увиснала в ъгъла на устата цигара. — Разбирате ли, не вярвам, че името ви е Пие дьо Вилие и съм убеден, че не сте южноафриканец и не работите за „Йоханесбург джърнъл“, защото такъв вестник не съществува. По-добре е да не си губим времето. От високопоставен източник научих, че не сте нает от мафията. Наистина все още не зная кой сте или коя е страната ви, но който и да ви е изпратил, извинете за нелитературния израз, ви е накиснал до гушата в лайна. И ако ми разрешите да кажа, от доста голяма височина.
Конър изобщо не мигна.
— Но ви уверявам, че с мен няма да успеят да сторят същото. Така че, ако не искате да ни сътрудничите, не мога да направя нищо за вас, освен да ви оставя да се скапете тук, а аз ще продължа да се наслаждавам на славата, която напоследък незаслужено се излива върху мен.
Конър все така не реагираше.
— Виждам, че думите ми не достигат до вас — забеляза шефът. — Мое задължение е да подчертая обаче, че тук не е Колумбия и че верността ми не се влияе от разговори с високопоставени лица или от дебели пачки долари.
Замълча и дръпна от цигарата си, преди да добави:
— Подозирам, че това е едно от нещата, по които си приличаме.
Той се обърна и тръгна към вратата на килията, сетне спря.
— Ще ви оставя да помислите. Но на ваше място, не бих чакал дълго.
Почука на вратата.
— Бъдете спокоен, който и да сте — добави той, когато вратата се отваряше, — че докато съм шеф на полицията в Санкт Петербург, няма да има приспособления за изтезания, вадене на нокти и други изискани форми на мъчение. Не вярвам в насилието, не е в стила ми. Но не мога да ви обещая, че всичко ще е толкова приветливо, ако Жеримски бъде избран за следващ президент на Русия.
Шефът тръшна вратата на килията и Конър чу ключът да се превърта в ключалката.
17.
Три бели БМВ-та спряха пред хотела. Трима мъже, седнали до шофьора във всяка от колите, изскочиха и огледаха улицата. След като се увериха, че всичко е спокойно, задната врата на средната кола се отвори и от нея излезе Алексей Романов. Бе висок млад мъж, облечен в дълго черно кашмирено палто. Той бързо влезе в хотела. Тримата мъже го последваха, оформяйки полукръг около него.
По описанието, дадено по телефона, Романов веднага позна високия американец, застанал в средата на фоайето, и очевидно очаквайки някого.
— Господин Джаксън? — запита Романов с гърлено произношение.
— Да — отзова се Джаксън.
Бе готов да подаде ръка за поздрав, но Романов се обърна и се насочи обратно към изхода.
Моторите на трите коли работеха, вратите им все още бяха отворени, когато Джаксън излезе на улицата. Той бе поведен към задната врата на средната кола и седна между мъжа, който го заговори, и друг, също толкова мълчалив, но доста по-едър мъж.
Трите БМВ-та се плъзнаха в централното платно и като по магия всички други коли им правеха път, сякаш единствено светофарите не знаеха кои са.
Докато малката колона прекосяваше града, Джаксън отново се наруга. Всичко това нямаше да се случи, ако бе успял да се свърже с Лойд преди 24 часа. Да улучиш момента, помисли си той, е дарба, с която се раждат само политиците.
— Трябва да се срещнеш с Николай Романов — бе настоял Сергей.
Той набра номера на майка си и когато накрая тя отговори, момчето стана неузнаваемо. Джаксън никога не бе го виждал преди да се държи така. Отнасяше се с уважение, слушаше внимателно и нито веднъж не прекъсна майка си. Двадесет минути по-късно той затвори телефона.
— Мисля, че тя ще уреди срещата — съобщи той. — Проблемът е, че не можеш да станеш член на организацията на „Законните крадци“ или на мафията, както я наричаш ти, докато не си навършил четиринадесет. Същото бе и с Алексей Романов — единствения син на Царя.