Джаксън отново не отговори.
— Добре — уточни Романов, — сега зная какво очаквате от мен — той замълча, — но не ми стана ясно какво ми предлагате в замяна.
— Нямам представа каква ще е цената — призна Джаксън.
Романов се засмя.
— Предполагам, че нито за миг не сте си помислили, че съм ви докарал чак до тук, за да говорим за пари, нали? Огледайте се и ще видите, че колкото и да ми предложите, няма да е достатъчно. „Нюзуик“ бе твърде далеч от истината в предположенията си за властта и богатството, които притежавам. Само през последната година организацията ми има оборот от 187 милиарда долара — повече от този на Белгия или Швеция. Сега имаме действащи клонове в повече от сто четиридесет и две страни. Нов клон се открива всеки месец, ако трябва да парафразирам мотото на Макдоналд. Не, господин Джаксън, не ми остават още много дни живот, за да си губя времето в приказки за пари с беден мъж.
— Тогава защо се съгласихте да се срещнете с мен? — попита Джаксън.
— Не вие задавате въпросите, господин Джаксън — остро реагира Романов. — Можете само да отговаряте. Изненадан съм, че не са ви предупредили как да се държите.
Романов отпи от безцветната течност, преди да каже какво точно очаква в замяна на помощта, която би оказал на Конър да избяга. Джаксън знаеше, че няма право да приема условията на Романов от името на Конър, но както го бяха инструктирали, се въздържа от въпроси. Остана безмълвен.
— Вероятно ще ви е нужно време, за да обмислите предложението ми, господин Джаксън — продължи възрастният мъж, — но ако вашият приятел се съгласи с условията, а впоследствие реши да не ги спази, трябва да знае до какво ще го доведат действията му. — Той си пое дълбоко въздух. — Искрено се надявам, господин Джаксън, че той не е човек, който, след като подпише споразумение, няма да го спази, а ще разчита на някой хитър адвокат да открие „вратичка“, освобождаваща го от дадената дума. Сигурно сте разбрали, че тук аз съм и съдията, и съдебните заседатели, а синът ми Алексей е прокурорът. Алексей ще проследи дали този договор ще бъде изпълнен до последната буква. Вече съм дал разпореждане той лично да ви придружи с вашия приятел до Съединените щати. Хората ми няма да се върнат, докато споразумението не бъде изпълнено. Надявам се, че съм се изразил ясно, господин Джаксън.
Кабинетът на Жеримски не би могъл да е в по-голям контраст с двореца на Царя в Санкт Петербург. Комунистическият лидер заемаше третия етаж на олющена сграда в северните предградия на Москва. Че луксът не му е чужд, знаеха само посетителите на дачата му край Волга.
Последната бюлетина бе пусната в десет предишната вечер. Сега единственото, което можеше да стори, бе да чака преброяването. Много добре знаеше, че в някои райони хората ще гласуват по няколко пъти. В други — бюлетините просто нямаше да стигнат до кметството. Бе убеден също, че имаше реален шанс да победи, когато се споразумя с Бородин за оттеглянето на генерала от кампанията. Но бе реалист и разбираше, че след като мафията подкрепя Чернопов, са му необходими поне половината от гласовете, за да има дори минимален шанс за победа. Поради тези причини той реши да си намери съюзник в лагера на Царя.
Резултатите от изборите нямаше да са известни още няколко дни, тъй като в повечето части на страната бюлетините се брояха на ръка. Не беше необходимо да му се припомня често повтаряната забележка на Сталин: „Не е важно кой гласува, а кой брои гласовете“.
Приближените на Жеримски дежуреха на телефоните и се осведомяваха какво става в огромната страна. Не всички председатели на комисии горяха от желание да дават информация. През този ден комунистическият лидер удряше по масата повече, отколкото през цялата изминала седмица, и се затваряше за дълго в кабинета си, за да води лични разговори.
— Това са добри новини, Стефан — каза Жеримски, — поне докато се погрижиш за проблема на братовчед си.
Той слушаше отговора на Иваницки, когато на вратата се почука.
Затвори телефона в мига, в който се появи секретарят му. Жеримски не искаше той да разбере с кого е разговарял.
— От пресата питат дали могат да те интервюират — съобщи Титов, надявайки се шефът му да се разсее за няколко минути.
Последният път, когато Жеримски се срещна с журналистите, тези лешояди, както ги наричаше той, беше по време на гласуването му предишната сутрин.