Болченков силно дръпна от цигарата си.
— ЦРУ навярно смята, че сме най-тъпите полицаи в света. Да не мислят, че не знаем истинската професия на Мичел? Културно аташе ли? — изсумтя той. — Вероятно смята, че Ермитажът е голям супермаркет. Имам още една новина за вас, която може да ви заинтересува. — Той отново дръпна от цигарата си. — Виктор Жеримски победи на изборите и официално ще бъде обявен за президент в понеделник.
Конър слабо се усмихна.
— И тъй като предполагам, че той няма да ви предложи място на първия ред за официалната церемония — настоя шефът, — вероятно е дошло времето да ми разкажете вашата версия на цялата история, господин Фицджералд.
18.
Президентът Жеримски важно влезе в стаята. Приближените му моментално станаха от местата си около дългата дъбова маса и заръкопляскаха, докато той сядаше на стола под портрета на Сталин, изваден отново от хранилището на музея „Пушкин“, където бе захвърлен през 1956 година.
Жеримски бе облечен в тъмносин костюм, бяла риза и червена копринена вратовръзка. Изглеждаше доста по-различно от седналите около масата мъже. Те все още ходеха със старите, лошо скроени дрехи, с които бяха и на предизборната кампания. Посланието бе повече от ясно — всеки от тях трябваше да посети шивач още на следващия ден.
Жеримски позволи на ръкоплясканията да продължат още известно време, преди да вдигне ръка, сякаш се намираше на митинг.
— Въпреки че официално ще встъпя в длъжност следващия понеделник — започна той, — има една-две области, където възнамерявам да направя незабавни промени.
Президентът се вгледа в поддръжниците си, подкрепяли го по време на борбата. Те трябваше да бъдат възнаградени за лоялността си. Много от тях бяха очаквали този момент цял живот.
Вниманието му бе привлечено от нисък, широкоплещест мъж, с безизразно лице. Йосиф Плесков бе повишен от обикновен телохранител в член на Политбюро в деня, когато бе застрелял трима мъже, опитали се да убият Жеримски по време на посещението му в Украйна. Плесков притежаваше едно чудесно качество, което Жеримски смяташе, че е необходимо за всеки министър от кабинета му — да изпълнява заповедите безпрекословно.
— Йосиф, стари приятелю — обърна се към него Жеримски. — Ти ще бъдеш моят министър на вътрешните работи.
Няколко души около масата се опитаха да прикрият изненадата или разочарованието си — повечето от тях бяха уверени, че са далеч по-квалифицирани за тази работа от бившия украински докер, а неколцина дори се съмняваха, че той може да напише правилно думата „вътрешни“. Лицето на ниския, набит мъж грейна в усмивка, приличаше на дете, на което неочаквано е подарена играчка.
— Първото ти задължение, Йосиф, ще бъде да се справиш с организираната престъпност. Смятам, че трябва да започнеш с арестуването на Николай Романов — така наречения Цар. Докато аз съм президент, в Русия няма място за царе, императори и други такива.
Едно или две лица, намусени допреди миг, неочаквано се ободриха. Доста от събраните в стаята с желание биха заловили Николай Романов, но никой от тях не вярваше, че Плесков може да се справи с това.
— В какво да го обвиня? — невинно попита Плесков.
— В каквото пожелаеш — от измама до убийство — отвърна Жеримски. — Само се постарай обвинението да е достоверно.
Усмивката на Плесков внезапно угасна. Щеше да е по-лесно, ако шефът просто му бе наредил да убие човека.
Жеримски огледа хората си.
— Лев — отправи той поглед към един от най-преданите си привърженици, — ще те натоваря с останалата част от моята законодателна програма.
Лев Шулов стана нервен, явно не бе сигурен дали да бъде благодарен за предложението.
— Ти ще си моят министър на правосъдието.
Шулов се усмихна успокоен.
— Нека ти бъде ясно, че сега по съдилищата е пълен хаос. Назначи нови съдии. Постарай се да са дългогодишни членове на партията. Обясни им, че имам само две изисквания по отношение на законите и реда — кратки дела и дълги присъди. Имам желание още през първите няколко дни, след като поема властта, недвусмислено да се реши съдбата на всички, които са се изпречвали на пътя ми. Нека послужат като пример за назидание.
— Имате ли конкретно някого предвид, господин президент?
— Да — отвърна Жеримски без колебание. — Помниш…