Погледна към телевизора за последен път и видя как местните полицаи плъзват като мравки по площада. Взе кожения калъф, грабна кибрита от пепелника върху телевизора и се отправи към вратата.
Огледа се в празния коридор, сетне тръгна бързо към товарния асансьор. Натисна малкия бял бутон на стената няколко пъти. Преди да тръгне за заложната къща бе отключил прозореца, от който се излизаше на противопожарната стълба, но знаеше, че ако планът му се провали, униформен полицай щеше да го чака долу, в подножието й. Нямаше да има хеликоптер в стил „Рамбо“, с който да излети, докато куршумите свистят покрай ушите му, но го оставят невредим. Тук беше истинският свят.
Тежките метални врати бавно се отвориха и Фицджералд застана срещу млад сервитьор в червено сако, който носеше препълнена табла. Очевидно не му бяха дали да гледа мача този следобед.
Сервитьорът не успя да скрие изненадата си при вида на госта, застанал пред кабината на товарния асансьор.
— Не, сеньор, не може да се качите, извинете! — опита се да обясни той, но Фицджералд бързо профуча край него.
Натисна бутона с надпис „Затваряне на вратите“ и вратите се затвориха много преди младежът да успее да му обясни, че точно този асансьор води в кухнята.
Когато се озова в приземния етаж, Фицджералд мина пъргаво покрай металните маси, отрупани с ордьоври, готови да бъдат поднесени, и бутилки шампанско, очакващи да бъдат отворени, в чест на победата. Стигна за секунди до далечния край на кухнята, бутна летящите врати и изчезна, преди персоналът в бели престилки да запротестира. Затича по слабо осветения коридор — той бе махнал по-голямата част от крушките предишната вечер — към тежката врата, която водеше до подземния гараж на хотела.
Затвори вратата след себе си и я заключи с голям ключ, който извади от джоба на якето си. Отправи се към малък черен фолксваген, паркиран в най-тъмния ъгъл. Взе втори, по-малък ключ от джоба на панталона си, отключи, вмъкна се зад волана, постави кожения калъф под съседната седалка и запали мотора. Колата моментално оживя, въпреки че не бе използвана през последните три дни. Натисна педала на газта за няколко секунди, преди да освободи ръчката за първа скорост.
Фицджералд започна внимателно да маневрира между редиците паркирани коли и подкара по наклонената рампа навън към улицата. Спря на върха на наклона. Видя полицай да отваря с шперц паркирана кола без изобщо да погледне в неговата посока. Фицджералд зави наляво и бавно се отдалечи от площад „Боливар“.
Тогава чу виещите сирени зад себе си. Погледна в огледалото за обратно виждане и видя, че двама полицаи мотоциклетисти му правят знак да спре. Фицджералд отклони колата и спря. Мотоциклетистите и линейката, в която се намираше безжизненото тяло на Гусман, прелетяха с пълна скорост покрай него.
Той зави в следващата пряка и започна да обикаля из улиците по посока на заложната къща, често минавайки по два пъти през едно и също място. Двадесет и четири минути по-късно той влезе в малката уличка и паркира зад голям камион. Извади кожения калъф изпод седалката и остави колата незаключена. Възнамеряваше да се върне зад волана след не повече от две минути.
Хвърли бързо поглед на уличката. Наоколо нямаше никой.
Алармата отново се задейства, когато Фицджералд влезе в сградата. Но този път той не се разтревожи, знаеше, че патрулна кола няма да пристигне скоро — по-голямата част от полицията бе заета или с охраната на стадиона, където мачът щеше да започне след тридесет минути, или с арестуването на всеки, озовал се около площад „Боливар“.
Фицджералд затвори след себе си задната врата на заложната къща. Отново премина бързо през складовата част на магазина, отметна завесата от мъниста и спря зад щанда. Провери за случайни минувачи, преди да върне протрития кожен калъф на мястото му във витрината.
Когато Ескобар дойде в понеделник, колко ли време ще му бъде необходимо да открие, че един от шестте куршума е бил изстрелян и само гилзата е на мястото си? Дори тогава, би ли си направил труда да информира полицията?
Фицджералд се върна зад волана на фолксвагена след деветдесет секунди. Още чуваше звънтящия писък на алармата, когато излезе на главната улица и се отправи към летище „Ел Дорада“. Никой не му обръщаше внимание. Все пак мачът щеше да започне всеки момент. А и каква ли можеше да бъде връзката между алармата на заложната къща в Сан Викторина и убийството на кандидат-президента на площад „Боливар“?