— Би ми било интересно да разбера кои от местните чиновници смятате, че трябва да бъдат подменени, след такъв фундаментален пропуск. — Жеримски направи пауза. — Може би трябва да започнем с вашия посланик.
Последва дълго мълчание, докато тримата мъже в Овалния кабинет усърдно преглеждаха подготвените въпроси. Дотук те не бяха предвидили нито един от отговорите на Жеримски.
— Мога да ви уверя — добави Жеримски, — че няма да позволя на никого от моите служители — местни или не — да не изпълнява личните ми заповеди.
— Късметлия! — спонтанно възкликна Лоурънс, отказвайки се да се тревожи с подготвените отговори.
— Късметът е фактор, който никога не съм взимал под внимание — заяви Жеримски. — Особено когато си имам работа с моите опоненти.
Лари Харингтън започна да се отчайва, но Анди Лойд написа един въпрос в бележника си и го постави пред президента. Лоурънс кимна.
— Вероятно ще е хубаво да се опитаме да организираме скоро една среща, за да се опознаем по-добре.
Триото в Белия дом очакваше предложението да бъде категорично отхвърлено.
— Ще го обмисля сериозно — отвърна по-сговорчиво Жеримски, с което изненада и двете страни. — Защо не кажете на господин Лойд да се свърже с другаря Титов, който отговаря за организирането на моите срещи с чуждестранни лидери.
— С положителност ще го сторя — изрече Лоурънс с облекчение. — Ще помоля Анди Лойд да се обади на господин Титов през следващите няколко дни.
Лойд написа бързо нещо в бележника и му го подаде.
— И, разбира се, с удоволствие ще посетя Москва.
— Довиждане, господин президент — сбогува се почти любезно Жеримски.
— Довиждане, господин президент — отвърна Лоурънс.
Когато Жеримски затвори телефона, той спря неизбежните ръкопляскания с бърз жест и се обърна към Титов:
— Лойд ще се обади с предложение да посетя Вашингтон. Приеми го.
Титов, изглежда, се изненада.
— Твърдо съм решил — обяви президентът, обръщайки се към всички, — Лоурънс да разбере колкото е възможно по-скоро, с какъв човек си има работа. Нещо още по-важно, ще ми се американците също да го проумеят. Възнамерявам да направя всичко по силите си неговия законопроект за съкращаване на въоръжението да се провали в Сената. Не мога да измисля по-подходящ коледен подарък за… Том.
Този път позволи за кратко да му ръкопляскат, преди отново да им направи знак с ръка да замълчат.
— Но да се върнем към нашите проблеми, които са далеч по-неотложни. Виждате ли, смятам, че е важно нашите граждани също да получат ясна представа за моите намерения. Иска ми се да им дам пример, та никой да не се съмнява какво ще се случи с онези, които ми се противопоставят.
Всички очакваха да научат кого е избрал Жеримски за тази цел.
Той погледна към новоназначения министър на правосъдието.
— Къде е наемникът на мафията, който наскоро се опита да ме убие?
— Затворен е в „Разпятието“ — докладва Шулов. — Където, предполагам, ще искате да остане до края на живота си.
— Определено не желая това — възрази Жеримски. — Доживотната присъда е доста снизходителна за подобно престъпление. Той е идеалният човек, когото да изправим пред съда. С него ще дадем пример на останалите.
— Страхувам се, че полицията още не се е добрала до доказателства…
— Тогава ще произведете такива — отсече Жеримски. — На неговия процес ще присъстват само верни на партията членове.
— Разбирам, господин президент — подчини се новият министър на правосъдието. Той се поколеба: — Какви са намеренията ви?
— Бърз процес, ръководен от един от новите ни съдии, а съдебните заседатели да са само наши партийни другари.
— А присъдата, господин президент?
— Смърт, естествено. Когато процесът приключи, ще информирам пресата, че ще присъствам на екзекуцията.
— И кога да стане това? — попита министърът на правосъдието, записвайки си всяка дума на Жеримски.
Президентът прелисти няколко страници от бележника си и започна да търси петнадесетминутен „прозорец“.
— В осем сутринта следващия петък. Сега нещо далеч по-важно — моите планове за въоръжените сили.
Той се усмихна на генерал Бородин, който бе седнал от дясната му страна, и който още не бе проговорил.
— За вас, вицепрезидента, най-голямата награда е…