Сърцето й започна да бие, когато внимателно прочете обширния коментар на Фатима Кусман — кореспондентката за Източна Европа на „Истанбул Нюз“. В статията си тя твърдеше, че е седяла до професионалния убиец по време на митинга в Москва, където Жеримски бе държал реч.
Полунощ мина, но Джоан остана на бюрото си.
Конър стоеше в затворническия двор и гледаше нагоре към издигнатия наполовина ешафод, когато една полицейска кола спря до него и един от служителите го натика на задната седалка. Бе изненадан да види вътре Болченков. Началникът на полицията едва позна мършавия човек с обръсната глава.
Никой не проговори, докато колата премина през портите на затвора. Шофьорът зави надясно покрай брега на Нева с петдесет километра в час. Отминаха три моста, преди да завият наляво, и пресякоха четвърти, който ги отведе в центъра на града. Докато прекосяваха реката, Конър се загледа през прозореца към бледозелената сграда на Ермитажа. Не би могла да е в по-голям контраст със затвора, от който току-що бе излязъл. Вдигна поглед към чистото синьо небе, сетне се загледа в гражданите, които се разхождаха по улиците. Как бързо трябваше да осъзнае колко високо цени свободата си! Щом стигнаха до южната част на реката, шофьорът зави надясно, и след неколкостотин метра спря пред Двореца на правосъдието. Вратата на колата бе отворена от очакващия ги полицай. Ако на Конър му бе минало през ум да бяга, петдесетте блюстители на закона, образували дълъг кордон, биха го накарали да размисли. Той изкачи стъпалата на огромното каменно здание.
Бе отведен до бюро във фоайето, където един служител притисна лявата му ръка към плота, разгледа китката му и вписа номер „12995“ в обвинителния акт. Сетне го поведоха по мраморен коридор, в дъното на който имаше двойна масивна дъбова врата. Крилата й внезапно се отвориха, и Конър се озова в претъпкана съдебна зала.
Огледа морето от лица — бе очевидно, че очакваха него.
Джоан изписа на екрана: „Опит за покушение върху живота на Жеримски“ и натисна няколко клавиша, за да може компютърът да търси информация за зададената кодова фраза. Репортерите от всички вестници бяха единодушни в едно — мъжът, който бе арестуван на Площада на свободата е бил Пие дьо Вилие, южноафриканец, платен убиец, нает от руската мафия, за да убие Жеримски. Пушката, открита сред вещите му, бе идентифицирана като еднаква с тази, с която бе убит Рикардо Гусман, кандидат за президент на Колумбия два месеца по-рано.
Джоан прехвърли рисунката с молив в турския вестник, изобразяваща дьо Вилие, в собствения си компютър, и я увеличи, докато не изпълни екрана. Уголеми очите до действителния им размер. Сега бе сигурна в самоличността на мъжа, който щеше да бъде съден в Санкт Петербург.
Джоан погледна часовника си. Беше малко след два. Тя вдигна слушалката и набра номера, знаеше го наизуст. Равномерният сигнал звуча известно време, преди сънен глас да отговори:
— Кой е?
Джоан само съобщи:
— Важно е да те видя. Ще бъда при теб след около час — и затвори телефона.
Няколко минути по-късно и друг човек бе събуден от телефонен звън. Той изслуша съобщението внимателно, преди да отвърне:
— Ще ускорим първоначалния план с няколко дни.
Конър застана на подсъдимата скамейка и огледа залата. Очите му първо се спряха на съдебните заседатели. Дванадесет добри мъже. Дали? Малко вероятно. Нито един от тях дори не го погледна. Той предположи, че едва ли е било нужно много време да им се внуши да нямат никакви възражения.
Всички в съдебната зала се изправиха на крака, когато през страничната врата влезе един мъж в дълга черна роба. Той седна в огромното кожено кресло в центъра на подиума, под портрета в цял ръст на президента Жеримски. Съдебният секретар зае мястото си и прочете обвинителния акт на руски език. Конър едва следеше процедурата, и определено не бе запитан как би желал да се защити. Когато чиновникът завърши, от пейката пред съдийския подиум се надигна висок, мрачен мъж на средна възраст, който се обърна към съдебните заседатели.
Хванал реверите на сакото си, прокурорът прекара цялата сутрин в обвинения, описвайки събитията, довели до ареста на подсъдимия. Той разказа на заседателите как Вилие е бил забелязан да дебне Жеримски няколко дни преди да бъде арестуван на Площада на свободата. Наблегна, че пушката, с която обвиняемият е възнамерявал да убие техния любим президент, е била открита сред вещите му във фоайето на някакъв хотел.