— Суетата е заслепила този човек — заключи прокурорът. — Върху калъфа на оръжието ясно личат инициалите му.
Съдията позволи на съдебните заседатели да разгледат пушката и калъфа й.
— И още едно, доказващо вината му обстоятелство — намерихме листче, скрито в тоалетната чантичка на обвиняемия — продължи прокурорът, — с което се потвърждава трансфера на един милион долара в конкретна женевска банкова сметка.
На съдебните заседатели отново бе дадена възможност да разгледат вещественото доказателство. Прокурорът продължи да хвали съобразителността и изобретателността на петербургската полиция, предотвратила този ужасен акт на насилие, възхити се от високия професионализъм на полицаите, заловили престъпника, който, без съмнение, е възнамерявал да стреля. Добави още, че нацията дължи голяма благодарност лично на Владимир Болченков — началника на полицията. Някои от съдебните заседатели веднага закимаха с глава в знак на съгласие.
Прокурорът завърши монолога си с думите, че колкото и да са питали обвиняемия дали има връзка с мафията, той е отказвал да отговори.
— Направете си сами изводите от това мълчание. Моето лично мнение е, че за него може да има една-единствена присъда. — Той се усмихна леко на съдебните заседатели и се върна на мястото си.
Конър отново огледа залата — питаше се кой ли е избран да го защитава. Задаваше си въпроса как би процедирал неговият защитник, когато дори не бяха се срещали.
Съдията кимна към другия край на скамейката и млад мъж, който явно наскоро бе завършил, се изправи и се обърна към съда. Той не се хвана за реверите, не погледна към съдебните заседатели, нито се усмихна на съдията. Просто изрече:
— Моят клиент не желае да се защитава.
Младежът пак седна на мястото си.
Съдията кимна и насочи вниманието си към председателя на съдебните заседатели — сериозен мъж, който знаеше какво се очаква от него.
— След като изслушахте показанията в този съдебен процес, какво е мнението на съдебните заседатели, господин председател?
— Виновен — категорично отвърна мъжът, без да се обръща към останалите заседатели и повдигна листа, на който бе изписана само една дума.
Съдията за пръв път погледна към Конър.
— Тъй като съдебните заседатели стигнаха до единодушно заключение, на мен не ми остава нищо друго, освен да издам присъда. А според закона съществува само едно наказание за вашето престъпление.
Той замълча, загледа се безчувствено в Конър и обяви:
— Осъждам ви на смърт чрез обесване.
Съдията се обърна към защитата.
— Ще обжалвате ли присъдата? — реторично запита той.
— Не, господине — бе незабавният отговор.
— Екзекуцията ще бъде изпълнена в осем часа сутринта в петък.
Конър се учуди защо ще чакат до петък.
Преди да тръгне, Джоан прегледа още няколко статии. Датите съвпадаха точно със заминаванията на Конър в чужбина. Първо пътуването до Колумбия, сетне посещението в Санкт Петербург. Имаше, както гласеше един от любимите му афоризми, твърде много съвпадения.
Към три часа сутринта Джоан се почувства изтощена. Не изгаряше от желание да приобщи Меги към резултатите от детективската си работа. Но ако наистина Конър бе изправен пред съда в Петербург, нямаше нито миг за губене, защото турските вестници бяха отпреди няколко дни.
Джоан изключи компютъра, заключи бюрото си и мислено се помоли шефът й да не забележи, че електронната му поща е почти празна. Тръгна по старото стълбище към партера, пъхна електронната си карта в устройството на охранителната система и мина покрай групичка служители, пристигащи за следващата смяна.
Джоан подкара чисто новата си кола, излезе от паркинга, премина през портата и зави на изток по „Джордж Вашингтон паркуей“. Пътят все още бе заледен от снощната буря и пътната служба бързаше да го почисти преди сутрешния час пик. Тя обичаше да шофира по пустите улици рано сутрин. Харесваше й да преминава покрай величествените паметници, възкресяващи историята на Америка. В училището „Сейнт Пол“ тя бе седяла притихнала на първия чин, докато учителят им разказваше за живота на Вашингтон, Джеферсън и Рузвелт. Възхищението й от тези велики личности запали у нея желанието да служи на родината си.