След като завърши университета в Минесота, тя подаде молби за работа в ЦРУ и във ФБР. И от двете места я поканиха на интервю, но когато видя Конър, тя се отказа от събеседването във ФБР. Той имаше медал от войната, но избягваше да говори за него, служеше на родината си без шум и без да търси признание. Ако бе изразила на глас тези мисли пред Конър, той би се изсмял и би й казал, че е сантиментална. Но Том Лоурънс бе прав, когато връчвайки медала бе казал, че Конър е един от невъзпетите национални герои. Джоан смяташе да предложи на Меги незабавно да се обади в Белия дом, тъй като Лоурънс лично бе помолил Конър да поеме тази задача.
Джоан се опитваше да подреди мислите си, когато голям камион, който разпръскваше пясък по пътя, я настигна от външната страна на шосето и се насочи към нейното платно, миг преди да я изпревари напълно. Тя натисна спирачката, но камионът не се възползва да ускори, както очакваше. Джоан погледна в огледалото за обратно виждане, намали скоростта и се отмести в средното платно. Камионът веднага й препречи пътя и я принуди рязко да промени посоката към лявото платно.
Джоан трябваше да реши само за момент дали да натисне спирачката, или да се опита да избяга от този безмозъчен шофьор, като даде газ. Отново погледна в огледалото, но този път се ужаси, защото забеляза голям черен мерцедес бързо да приближава зад нея. Натисна педала на газта, докато пътят не започна да се спуска стръмно наляво, близо до Спаут Рън. Малкият фолксваген „Пасат“ реагира светкавично, но камионът също увеличи скоростта и тя не успя да го задмине.
Не й оставаше нищо друго, освен да продължи наляво по средната лента. Погледна в огледалото и видя, че мерцедесът също се измества и сега бе близо до задната й броня. Сърцето й биеше лудо. Дали камионът и мерцедесът не действаха заедно? Опита се да намали скоростта, но мерцедесът се приближи още повече. Джоан силно натисна педала на газта и колата й подскочи напред. Пот се стичаше по челото и влизаше в очите й, когато тя се изравни с кабината на камиона, но въпреки усилията си, не успя да привлече вниманието на шофьора. Сантиметър по сантиметър камионът я изпревари и я принуди да намали скоростта и да остане зад него. Тя провери в огледалото — мерцедесът се бе приближил съвсем.
Погледна напред и видя, че ремаркето на камиона се вдига и товарът му от пясък започва да се изсипва по пътя. Джоан инстинктивно натисна спирачката, но загуби контрол над малката кола, излезе от средната лента на пътя и профуча надолу по заледената трева към реката. Падна във водата като камък, задържа се за миг на повърхността и изчезна. Всичко, което остана, бяха следи от гуми по брега и няколко мехурчета по повърхността на водата. Камионът се върна в средното платно и продължи пътя си към Вашингтон. Миг по-късно фаровете на мерцедеса светнаха, колата задмина камиона и се скри от погледа.
Две коли, които се бяха насочили към летище „Дълес“, спряха. Единият от шофьорите изскочи и слезе по брега на реката, за да види дали може да помогне с нещо, но когато стигна до водата, от колата нямаше следа. Другият шофьор надраска набързо номера на камиона. Даде го на първия полицай, появил се на местопроизшествието, който го набра на компютъра в колата си. След няколко секунди той се намръщи.
— Сигурен ли сте, че сте записали вярно номера, сър? — попита той. — В пътния отдел на Вашингтон не е регистрирано такова превозно средство.
Когато Конър бе натикан обратно в колата, той пак съзря вътре шефа на полицията. Докато се носеха назад към „Разпятието“, Конър не успя да се въздържи да не попита Болченков:
— Озадачен съм защо ще чакат до петък, за да ме обесят.
— Наистина извадихте малко късмет — обясни шефът. — Нашият любим президент настоя да присъства на екзекуцията — Болченков силно дръпна от цигарата си, — но не може да отдели петнадесет минути от програмата си преди петък сутринта.
Конър саркастично се усмихна.
— Радвам се, че отново проговорихте, господин Фицджералд — продължи Болченков. — Защото смятам, че е време да ви известя, че имате алтернатива.
20.
Веднъж Марк Твен бе казал за свой приятел: „Щом не се появява навреме, със сигурност е мъртъв“. След като стана и мина четири часът, Меги започна да гледа часовника си на всеки няколко минути. Към четири и половина взе да се чуди дали не е била твърде сънена, когато Джоан й се обади. Може би не бе разбрала правилно думите й.