В пет часа Меги реши, че е време да позвъни на Джоан вкъщи. Никой не отговори. Набра номера в колата й и чу съобщение: „Този номер временно е изключен. Моля обадете се по-късно“.
Меги започна да крачи нервно около кухненската маса, сигурна, че Джоан има новини за Конър. Беше нещо важно, иначе Джоан не би я събудила в два през нощта. Дали не се е свързал с нея? Или бе научила къде е той? Може би бе съобщил кога се прибира? Около шест Меги реши, че въпросът не търпи отлагане. Включи телевизора, за да свери часовника си. На екрана се появи лицето на Чарли Гибсън: „През следващия час ще говорим за коледната украса, с която могат да се справят дори децата. Но най-напред да чуем Кевин Нюман със сутрешните новини“.
Меги се въртеше из кухнята, докато Ан Комптън предсказваше, че законопроектът за съкращаване на ядреното, химическото, биологичното и конвенционалното въоръжение вероятно ще бъде отхвърлен от Сената, тъй като Жеримски е избран за президент на Русия.
Меги се замисли дали да не наруши правилата, които бе спазвала цял живот, и да не се обади на Джоан в Лангли, когато под образа на Кен Нюман се появи надпис: „На «Джордж Вашингтон паркуей» стана катастрофа между камион с пясък и фолксваген — шофьорът на колата вероятно се е удавил. Подробности очаквайте в «Новини от мястото на събитието» в 6:30 часа“. Думите преминаха през екрана и изчезнаха.
Меги се опита да изяде купичка овесени ядки с мляко, докато продължаваше сутрешният бюлетин. На екрана се появи Анди Лойд и информира, че президентът Жеримски ще направи официално посещение във Вашингтон точно преди Коледа. „Президентът приветства тази новина, заяви един репортер, и се надява, че визитата ще убеди Сената в желанието на новия руски президент на Русия да остане в приятелски отношения с Америка. Лидерът на мнозинството в Сената обаче съобщи, че ще изчака обръщението на Жеримски…“
Меги чу лек шум пред вратата, излезе и вдигна от изтривалката седем плика. Разгледа ги, връщайки се към кухнята. Четири от тях бяха за Конър — тя никога не отваряше писмата му, докато го нямаше. Едното бе сметка, другото — каталог за покупки от Чикаго, третото — с изкривена буква „е“ в „Меги“, можеше да бъде само ежегодната коледна картичка от Диклан О’Кейси. Последното писмо бе с характерния почерк на дъщеря й. Меги остави другите пликове настрана и го отвори.
Скъпа мамо,
Пиша ти само, за да потвърдя, че Стюарт пристига в Лос Анджелис в петък. Планираме да отидем с кола до Сан Франциско за няколко дни, преди да отлетим за Вашингтон на петнадесети.
Меги се усмихна.
И двамата с нетърпение очакваме да прекараме Коледа с теб и татко. Той не ми се е обаждал, така че вероятно още не се е върнал.
Меги се намръщи.
Получих писмо от Джоан, която, изглежда, не е особено доволна от новата си работа. Подозирам, че, както на всички нас, татко й липсва. Писа ми, че си е купила чисто нов фолксваген…
Меги прочете изречението втори път и ръцете й се разтрепериха.
— Мили боже! — възкликна тя на глас.
Отново погледна часовника си — 6:20. На телевизионния екран Лиза Макрий показваше коледна украса.
— Празнична коледна украса, в поставянето на която децата могат да ви помогнат — заяви тя весело. — Сега се връщаме към темата за коледните дръвчета.
Меги превключи на пети канал. Млада жена разсъждаваше по въпроса дали планираната от Жеримски визита ще повлияе на лидерите в Сената, преди да гласуват законопроекта на президента.
— Хайде, хайде — нетърпеливо извика Меги.
Накрая говорителката, съобщи:
— А сега повече информация за катастрофата на „Джордж Вашингтон паркуей“. Свързваме се с нашия кореспондент от мястото на инцидента — Лиз Фулъртън.
— Благодаря, Джули. Застанала съм по средата на „Джордж Вашингтон паркуей“, където приблизително в три и петнадесет сутринта имаше трагичен инцидент. Преди малко интервюирах свидетел, който разказа пред Канал 5 какво е видял.
Камерата се фокусира върху мъж, който явно не бе очаквал да се появи по телевизията тази сутрин.
— Навлизах във „Вашингтон“, когато видях камион с пясък да изсипва товара си на магистралата, принуждавайки колата зад него рязко да завие и да загуби контрол. Колата се плъзна по пътя, надолу по брега и изчезна в река Потомак.
Камерата показа общ изглед към реката, а сетне — група водолази от полицията, преди отново да се върне към репортерката.