— Като че ли никой не е сигурен какво точно се е случило — продължи тя. — Възможно е дори шофьорът на камиона с пясък, който е седял високо горе в кабината си, да е продължил пътя си, без да има представа за катастрофата.
— Не! Не! — изпищя Меги. — Дано не е тя!
— Зад мен можете да видите водолазите от полицейските части, които вече откриха превозното средство — несъмнено „Фолксваген Пасат“. Те се надяват да го извадят на повърхността през следващия час. Самоличността на шофьора още не е установена.
— Не! — повтори Меги. — Моля те, Боже, дано не е Джоан!
— Полицията издирва шофьора на черен мерцедес, който вероятно е видял катастрофата, за да помогне в разследването. Ще се видим след час, когато се надявам да ви информирам по-подробно. Дотогава…
Меги се втурна в коридора, грабна палтото си и излезе от къщата. Скочи в колата си и въздъхна с облекчение, когато тойотата веднага запали. Тя бавно подкара по „Ейвън Плейс“, преди да увеличи скоростта на Двадесет и девета улица. Насочи се на изток по Ем стрийт в посока на „Паркуей“.
Ако бе погледнала в огледалото за обратно виждане, щеше да забележи малък син форд, който я следваше. Човекът, седнал до шофьора, набра един секретен номер.
— Господин Джаксън, радвам се, че дойдохте да ме видите отново.
Джаксън бе изненадан от любезността на Николай Романов, особено след като бе наясно, че няма друг избор.
Първата среща бе по молба на Джаксън и очевидно не бе сметната за „губене на време“, тъй като Сергей все още тичаше със здрави крака. Всяка следваща среща бе по инициатива на Романов, който го уведомяваше за последните си планове.
Царя се облегна на стола си и Джаксън забеляза неизменната чаша с безцветна течност на масичката до него. Спомни си за реакцията на възрастния мъж, когато бе задал въпрос и бе очаквал той да му отговори.
— Мога да ви зарадвам, господин Джаксън, че с изключение на един-единствен проблем, който остава да бъде разрешен, всичко необходимо за бягството на колегата ви е уредено. Сега е нужно само господин Фицджералд да се съгласи с нашите условия. Ако сметне, че е неспособен да го направи, няма да мога да сторя нищо, за да предотвратя обесването му в осем часа утре сутринта — каза Романов с равен, лишен от чувства глас. — Позволете ми да ви разкажа какво сме планирали, в случай, че той реши да сътрудничи. Уверен съм, че като бивш заместник-директор на ЦРУ, вашите забележки ще ни бъдат от полза.
Възрастният мъж натисна бутон, вграден в дръжката на стола, и вратите в далечния край на стаята се отвориха незабавно. Влезе Алексей Романов.
— Познавате сина ми, нали? — поиска потвърждение Царя.
Джаксън погледна към мъжа, който винаги го придружаваше до Зимния дворец, но рядко говореше. Кимна.
Младият човек отмести встрани един изящен гоблен от четиринадесети век, на който бе изобразена битката за Фландрия. Зад него бе монтиран голям телевизионен екран. Плоският сребрист екран бе някак не на място в разкошната обстановка наоколо, но по същия начин изглеждаха собственикът и неговите подчинени, помисли си Джаксън.
Първата картина, която се появи на екрана, бе външна снимка на затвора „Разпятие“. Алексей Романов посочи към входа.
— Очаква се Жеримски да пристигне в затвора към седем и петдесет. Ще бъде в третата от седемте коли и ще влезе през страничната порта, разположена тук. — Той посочи с пръст на екрана. — Ще бъде посрещнат от Владимир Болченков, който ще го придружи до главния двор, където ще бъде извършена екзекуцията. В седем петдесет и две…
Младият Романов продължаваше да обяснява на Джаксън плана минута по минута, навлизайки в още по-големи подробности, когато стигна до бягството на Конър. Джаксън забеляза, че той не се тревожи за единствения неразрешен проблем, очевидно убеден, че баща му ще намери решение, преди да настъпи утрото. Когато завърши, Алексей изключи телевизора, постави гоблена отново на мястото му, леко се поклони на баща си и напусна стаята, без повече да продума.
Когато вратата се затвори, Романов попита:
— Имате ли някакви забележки?
— Една-две — отвърна Джаксън. — Първо, нека кажа, че съм впечатлен от плана и съм сигурен, че има голям шанс да успее. Явно сте подготвени почти за всякакви случаи, ако предположим, че Конър се съгласи с вашите условия. За което не съм упълномощен да говоря от негово име.
Романов кимна.