Фицджералд излезе на магистралата, намери място в средното платно и нито веднъж не надвиши позволената скорост. Няколко полицейски коли профучаха покрай него по посока на града. Дори ако някой от патрулите го бе спрял, за да провери документите му, щеше да види, че всичко е наред. Куфарът на задната седалка не съдържаше нищо необичайно за бизнесмен, дошъл в Колумбия, за да продава минни съоръжения.
Фицджералд напусна магистралата при отклонението за летището. След петстотин метра неочаквано зави надясно и спря на паркинга пред хотел „Себастиан“. Отвори жабката и извади паспорта си, изпълнен с многоцветни печати. С кибрита, който бе взел от хотел „Белведере“, той запали паспорта на Дирк ван Ренсберг. Когато огънят едва не изгори пръстите му, Фицджералд отвори вратата на колата, хвърли горящите останки на земята и стъпка пламъците с крака, въпреки че южноафриканският кръст все още си личеше. Сложи кибрита на мястото до водача, грабна куфара от задната седалка и затръшна вратата, оставяйки ключовете на таблото. Тръгна към главния вход на хотела и хвърли остатъците от паспорта на Дирк ван Ренсберг и голям, тежък ключ в кофата за боклук в долния край на стълбите.
Фицджералд мина през въртящата се врата след група японски бизнесмени и заедно с тях се насочи към асансьора. Той бе единственият пътник, който слезе на третия етаж. Отправи се към стая 347, където извади друга пластмасова карта и отключи. Стаята бе резервирана на друго име. Хвърли куфара на леглото и погледна часовника си. Час и седемнадесет минути до излитането.
Свали сакото си и го хвърли на единствения стол, сетне отвори куфара и извади несесер, с който се оправи в банята. Изчака известно време, докато водата стане достатъчно топла, за да напълни мивката. Докато чакаше, изряза ноктите си, а после изтърка ръцете си като хирург, подготвящ се за операция.
Бяха му необходими двадесет минути, за да премахне напълно едноседмичната си брада, както и няколко шепи шампоан, втрити под горещия душ в косата му, за да й възвърне обичайния вид — чуплива и с пясъчен цвят.
Фицджералд се изсуши колкото можа по-добре с тънката хотелска кърпа, върна се в стаята и обу чисти боксерки. Отиде до скрина в другия край, отвори третото чекмедже и пипнешком откри пакета, който бе залепил за дъното на горното чекмедже. Въпреки че не бе живял в стаята от няколко дни, бе сигурен, че никой не би открил тайника му.
Фицджералд разкъса кафявия плик и бързо провери съдържанието му. Нов паспорт с ново име. Петстотин долара в употребявани банкноти и билет първа класа до Кейптаун. Бягащите убийци не пътуваха с първа класа. Пет минути по-късно той напусна стая 347 — мръсните му дрехи бяха разхвърляни по пода. На дръжката от външната страна висеше табелка с надпис „Моля не ме безпокойте“.
Фицджералд взе асансьора за гости на хотела до партера, уверен, че никой не би обърнал внимание на петдесетгодишен мъж, облечен в синя дънкова риза, спортно сако и сиви панталони. Излезе от кабината и прекоси фоайето, без да си направи труда да се обади на рецепцията, че освобождава стаята. Когато пристигна преди осем дни, плати в брой за престоя си в хотела. Не се докосна до минибара и нито веднъж не се възползва от обслужването по стаите, не проведе никакъв външен телефонен разговор и не гледа нито един платен филм. Нямаше допълнителни разходи към сметката му в хотела.
Трябваше да почака малко, докато автобусът спре пред входа. Погледна часовника си. Четиридесет и три минути до излитането. Не бе разтревожен, че може да изпусне полет 63 за Лима. Бе убеден, че днес всичко върви по график.
След като слезе от автобуса на летището, той бавно се отправи към отделението за регистрация и не се учуди, когато го информираха, че полетът до Лима е задържан за повече от час. Неколцина полицаи оглеждаха всеки пътник в препълнената зала за заминаващи и въпреки че го спряха и разпитваха неведнъж, а куфара му прегледаха два пъти, в крайна сметка му позволиха да продължи към изход 47.
Намали крачка, когато видя как охраната на летището влачи неколцина туристи с раници. Мимоходом се зачуди колко ли невинни небръснати бели мъже ще прекарат нощта, разпитвани в ареста, заради неговите действия в ранния следобед.
Когато Фицджералд застана на опашката пред гишето за контрол на паспортите, той тихо повтори новото си име. Беше третото за този ден. Офицерът в синя униформа отвори новозеландския паспорт и внимателно разгледа снимката, която безспорно приличаше на добре облечения мъж, застанал пред него. Върна паспорта и Алистър Дъглас, инженер от Кристчърч, се отправи към залата за заминаващи. След още едно отлагане, накрая полетът бе разрешен. Стюардесата поведе господин Дъглас към мястото му в отделението на първа класа.