По време на целия полет до Германия, Романов нито веднъж не проговори, а единственият път, когато отвори уста, беше да изяде няколко хапки от храната, поставена пред него. Конър изпразни чинията си и се зачете в рекламните списания на „Финландските въздушни линии“. Докато пристигнат във Франкфурт, вече бе запаметил подробности за сауни, копиехвъргачи и зависимостта на финландците от руската икономика.
Конър забеляза агента на ЦРУ още с влизането си в чакалнята за транзитно минаващи пътници. Той бързо се освободи от придружителя си с извинението, че отива до тоалетната, където се бави двадесет минути, след което, за огромно облекчение на Романов, се върна обратно.
Вече на своя територия, за Конър нямаше да е трудно да се освободи от пазача си, но беше сигурен, че ако избяга, мафията нямаше да се поколебае да изпълни заканите, които Болченков така колоритно беше описал. Когато си помисли, че някой от тези разбойници би посегнал на Тара или Меги, той потрепери.
Боинг 777 на „Юнайтед еъруейз“ излетя за Дълес по разписание. Конър успя да изяде по-голямата част от двете блюда на обяда си. В момента, в който стюардесата отнесе подноса, натисна бутона за сваляне на облегалката, отпусна се и си спомни Меги. Как я облажаваше за това, че можеше винаги…
Само секунди след това заспа в самолет — за първи път от двадесет години насам.
Когато се събуди, сервираха следобедна закуска. Навярно беше единственият в самолета, който изяде всичката храна, сервирана пред него, дори двете кофички с мармалад.
Час преди да кацнат във Вашингтон, мислите му се върнаха към Крис Джаксън и неговата саможертва. Конър разбираше, че никога няма да може да му се отблагодари, но знаеше какво би направил за паметта му.
Замисли се за Декстър и Гутенбърг, които сигурно го смятаха за мъртъв. Първо, за да спасят кожата си, го изпратиха в Русия. След това убиха Джоан, заподозрели, че не е изключено да предаде информация на Меги. Кога ли щеше да им хрумне, че Меги също представлява заплаха и се налага да бъде ликвидирана?
— Говори капитанът на полета. Разрешиха кацане на „Дълес интернешънъл еърпорт“. Моля екипажът да се подготви за кацане. „Делта еъруейз“ ви поздравява с пристигането ви в САЩ.
Конър провери къде е паспортът му. Кристофър Ендрю Джаксън вече кацаше на родна земя.
24.
Меги дойде час по-рано на летището. Този неин навик винаги ядосваше Конър. След като погледна таблото, тя със задоволство забеляза, че полетът от Сан Франциско пристига навреме.
Купи си „Вашингтон Поуст“, след което се насочи към най-близкото кафене, седна на висок стол до бара и поръча черно кафе с кроасан. Не забеляза двамата мъже в срещуположния ъгъл. Единият държеше същия вестник и се правеше, че го чете. Трети мъж, който се интересуваше повече от нея, отколкото от електронното табло с полетите, което тя от време на време поглеждаше, беше пък съвсем извън обсега на вниманието й. Той обаче забеляза двамата в ъгъла.
Меги изчете целия вестник и нетърпеливо погледна часовника си. Докато пиеше второто си кафе, тя вече беше погълната от статия, посветена на Русия, където се посочваше, че президентът Жеримски скоро пристига във Вашингтон. Когато стигна до фразата „комунистически лидер“, Меги направи гримаса, защото изразът лъхаше на старост и плесен.
Двадесет минути преди кацането на самолета, тя бе изпила третото си кафе. Слезе от стола и се запъти към най-близкия телефон. Двамата мъже я следваха по петите. Третият се движеше след тях, прикривайки се, за да не го забележат.
Меги набра един телефонен номер, чудейки се дали някой ще отговори.
— Добро утро, Джеки — обади се тя, когато чу заместника си. — Проверявам наред ли е всичко.
— Меги — отвърна глас, който правеше усилие да се овладее. — Сега е седем часа сутринта, аз още спя. Нали си спомняш, че ми звънна вчера? Университетът е във ваканция, до четиринадесети януари няма да се появи жива душа. След тригодишен стаж като твой заместник, не се ли справям със служебните задължения, когато отсъстваш?
— Извинявай, Джеки — взе да се оправдава Меги. — Не съм искала да те събудя. Забравих, че е толкова рано. Обещавам скоро да не те безпокоя.