— Мога ли да ви предложа чаша шампанско, сър?
Фицджералд поклати глава.
— Не, благодаря. Предпочитам чаша обикновена вода — добави той, опитвайки новозеландския си акцент.
Закопча предпазния колан, облегна се и се престори, че чете списание, докато самолетът започна бавно да се движи по пистата. Поради големия брой самолети, очакващи да излетят преди тях, Фицджералд имаше достатъчно време да направи избор от листа с менюто, както и да посочи какъв филм ще гледа по време на полета, преди „Боинг 727“ да започне да набира скорост. Когато накрая колелата се отлепиха от пистата, Фицджералд за пръв път през деня се отпусна.
Щом самолетът достигна очакваната за полета височина, той затвори очи и започна да обмисля действията си след кацането в Кейптаун.
— Говори вашият капитан — произнесе толкова напрегнат глас, сякаш имаше да оповести нещо особено важно. — Трябва да направя съобщение, което вероятно ще ви разтревожи.
Фицджералд се изправи на седалката. Единственото, което не бе предвидил, бе непланирано завръщане в Богота.
— Съжалявам, но трябва да ви уведомя, че в Колумбия днес се разигра национална трагедия.
Фицджералд леко стисна страничната облегалка и се постара да диша равномерно. Капитанът се поколеба за миг:
— Приятели мои — мрачно заяви той, — Колумбия претърпя ужасна загуба. — За миг се възцари мълчание. — Нашият отбор бе победен от Бразилия, с два на един.
През самолета премина стон, сякаш хората биха предпочели да се ударят в най-близката планина, отколкото да понесат загубата. Фицджералд позволи на едно подобие на усмивка да прекоси устните му.
Стюардесата отново се появи.
— Мога ли да ви предложа питие, след като вече летим, господин Дъглас?
— Благодаря — отвърна Фицджералд. — Мисля, че вече съм в състояние да изпия чаша шампанско.
4.
Когато Том Лоурънс влезе в препълнената зала, журналистите се изправиха.
— Президентът на Съединените щати — обяви секретарят по пресата, сякаш в залата би могло да има и посетители от други планети.
Лоурънс се изкачи на подиума и постави синята папка на Анди Лойд на катедрата. Покани с жест представителите на пресата да заемат местата си.
— Приятно ми е да обявя — започна президентът със спокоен глас, — че ще изпратя в Конгреса законопроекта, който обещах на американския народ по време на избирателната кампания.
Неколцина от главните кореспонденти на Белия дом, които бяха седнали на първия ред, записваха всяка негова дума, макар повечето от тях да знаеха, че ако ще има история, заслужаваща да бъде напечатана, то най-вероятно тя ще се появи, докато бъдат задавани въпроси, а не по време на предварително подготвените му изявления. За всеки случай, експозето на президента щеше да им бъде връчено на излизане от залата. Старите професионалисти прибягваха към предварителните си бележки, когато трябваше да попълват колоните във вестниците.
Това не възпря президента да им напомни, че прокарването на законопроекта за разоръжаването ще позволи пренасочването на повече постъпления към дългосрочни програми в здравеопазването, така че възрастните американци могат да очакват по-висок стандарт на живот през пенсионерските си години.
— Този законопроект ще бъде приветстван от всеки здравомислещ и съзнателен гражданин. Гордея се, че аз съм президентът, който ще го внесе в Конгреса. — Лоурънс огледа залата и се усмихна, доволен, че поне встъплението му е минало добре.
Виковете „Господин президент!“ се извисиха от всички страни, докато Лоурънс отваряше синята си папка и набързо преглеждаше вероятните тридесет и един въпроса. Вдигна поглед и се усмихна на познатите лица от първия ред.
— Барбара — каза той, обръщайки се към ветерана на „Ю Пи Ай“, журналистката, която като доайен на пресата имаше правото първа да зададе въпрос.
Барбара Ивънс бавно се изправи.
— Благодаря, господин президент. — Тя спря за миг, преди да изрече: — Можете ли да потвърдите, че ЦРУ не е замесено в убийството на колумбийския кандидат-президент Рикардо Гусман в Богота тази събота?
Залата се изпълни с развълнуван шепот. Лоурънс погледна към излишните тридесет и един въпроса и отговорите им, ядосан, че се бе отнесъл толкова небрежно към предложението на Лари Харингтън да се подготви по-добре за тази пресконференция.