Гутенбърг се изсмя със задоволство.
— Няма да стане — възрази той и побутна малък пакет към шефката си. — Един от агентите ми намери лентата миналата вечер, само минути преди да затворят университетската видеотека.
— Това е добре — призна Декстър и разтвори пакета. — Но какво ще спре Джаксън да разкаже на Лойд кой точно е погребан в „Разпятието“?
Гутенбърг вдигна рамене:
— Нека разкаже, за какво му е притрябвала на Лоурънс тази информация? Едва ли ще телефонира на Жеримски, само дни преди официалната му визита във Вашингтон, за да му каже, че човекът, когото са обесили, уличен като негов атентатор, не е южноафрикански терорист, нает от мафията, а агент на ЦРУ, изпълняващ заповеди директно от Белия Дом.
— Може би си прав — съгласи се Декстър. — Но докато Джаксън, съпругата и дъщерята на Фицджералд са на свобода, проблемът си остава. Ето защо възложи на най-добрите ни агенти да ги открият. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Не ме интересува кои агенти ще подбереш, в кой сектор работят те или под чие разпореждане са. Ако Лоурънс научи какво точно е станало в Санкт Петербург, той ще има пълно основание да поиска нечия оставка.
Гутенбърг мълчеше, което беше непривично за него.
— И тъй като под всеки документ, свързан със случая, се мъдри твоят подпис — продължи Декстър, — какво, за бога, бих могла да направя? Естествено, ще трябва да те уволня.
Дребни капчици пот избиха по челото на Гутенбърг.
На Стюарт му се струваше, че сънува лош сън. Той се опита да си спомни какво стана. Майката на Тара ги беше взела от летището и караше към Вашингтон. Бяха ги спрели пътни полицаи. Заповядаха му да отвори прозореца. А после…
Той се огледа. Пак беше в самолет, но за къде пътуваше? Главата на Тара се облягаше на рамото му. От другата й страна дълбоко спеше нейната майка. Останалите седалки бяха празни. Помъчи се да мисли като адвокат, който проучва дело. Двамата с Тара бяха кацнали в Дълес. Меги ги посрещна на летището…
Появата на добре облечен мъж на средна възраст го разсея. Мъжът се наведе и провери пулса му.
— Къде отиваме? — попита шепнешком Стюарт, но лекарят не отговори.
Прегледа Меги и Тара набързо, както беше сторил и с него. След това отново се скри в предната част на самолета.
Стюарт разкопча колана на седалката, но нямаше сили да стане. Тара се раздвижи. Меги спеше дълбоко. Той провери джобовете си. Бяха взели портфейла му, както и паспорта. Отчаяно се опита да разбере защо. За какво бяха притрябвали на някого неколкостотин долара, малко кредитни карти и един австралийски паспорт? Каква беше тази книжка с поеми на Йейтс в джоба му? Преди да се запознае с Тара никога не беше чел този поет, но след завръщането й в Станфорд беше станал негов почитател. Заглавието на първото стихотворение гласеше: „Диалог между същността и душата“. Стихът: „Бих бил щастлив живота си отново и отново да живея…“ беше подчертан. Той разлисти страниците и видя, че навсякъде имаше бележки.
Докато се чудеше какво може да означава това, един едър и груб на вид мъж се надвеси над него заплашително. Без да каже нищо, той изтръгна книжката от ръцете на Стюарт и се върна в пилотската кабина.
Тара докосна ръката му. Той бързо се извърна към нея и прошепна:
— Нито дума.
Тя погледна към майка си, която спеше дълбоко — навярно сънуваше хубав сън.
След като Конър остави куфарите в багажното на самолета и се увери, че тримата му близки бяха невредими, той слезе от самолета и се качи в едно БМВ, чийто мотор работеше.
— Ние изпълняваме нашата част от сделката — подчерта Алексей Романов, седнал в колата до него.
Конър кимна с разбиране. БМВ-то излезе от опасаното с бодлива тел място и се насочи към международното летище във Вашингтон.
Във Франкфурт агентите на ЦРУ за малко не го забелязаха, защото Романов и двамата му телохранители така биеха на очи, сякаш бяха написали на челата си кои са. Тогава Конър осъзна, че ако наистина желае да скрие Меги и Тара, трябва да проведе операцията сам. Романов прие, едва след като му припомни за клаузата в договора, одобрена от баща му. Сега Конър можеше само да се надява, че Стюарт ще бъде толкова съобразителен, колкото се бе показал на плажа в Австралия.
Горещо се молеше младежът да прочете подчертаните в книжката фрази.
БМВ-то спря пред ВИП-а за заминаващи. Конър излезе пръв, Романов вървеше на крачка зад него. Към тях се присъединиха и другите двама. Конър спокойно се отправи към билетното гише. Трябваше да се увери, че му вярват, преди да направи следващия си ход.