Поддържането на моят апартамент също беше една грижа, от която можех да се освободя. Той беше прекалено голям и искаше прекалено много работа, а аз използувах само спалнята. Така че приблизително по времето, когато постъпих на нощна работа у Мадлен, намерих една гарсониера близо до първо авеню, на 5 минути път от службата. При преместването ми от единия апартамент в другия, се случи нещо, което затвърди убеждението ми, че в една нелегална професия като проституцията, си изложена на всякакъв вид тормоз.
Най-напред фалшивият полицай, а след него и един досадник, наречен Мъри носачът. Мъри носачът беше едър като мечка турски евреин, който си имаше на ум нещо повече от пренасянето на багажа ми и настояваше за раз говор, който ми се стори твърде противен в момента, но с оглед на последвалите събития, беше от известно значение.
- Обзалагам се, че сте момиче, което обича забавленията и игрите, мис Ксавиера. - Каза мъри със зле прикривано лицемерие, след като и последната мебел беше извадена от служебния асансъор.
- Мъри, - казах аз хладно - какво обичам не е твоя работа.
- Не се ядосвайте г-це, - продължи той - защото аз бих могъл да помогна на момиче като вас по много различни начини.
- Не виждам как бих могла да се възползувам, освен ако разчистите тези мебели от коридора. В другото сама ще си помогна.
Но Мъри носачът имаше още да говори и след като освободи помощниците си, продължи да виси покрай мен.
- Това място е наистина прекрасно за работа като вашата, мис. - Каза той.
- Какво точно искате да кажете?
- Случайно знам, че тази сграда е постоянно спокойно място за работа като вашата и тук можете спокойно да си работите като проститутка колкото си искате. Само се погрижете за портиерите.
- Добре Мъри, много ми е приятно. - Не признавах нищо и наистина можех да се отърва от него, но бях заинтригувана. - Изглеждате нова в бранша, свежа и естествена. Останете си та кава. Внимавайте да не ви хванат, защото тогава ще ви се види черен живота. Но ако все пак ви се случи, обадете ми се.
Той ми връчи късче хартия, на което бяха надраскани името и телефонния му номер.
- Благодаря, Мъри! Надявам се, че няма да имам нужда от помощта ти, но все пак ти благодаря. - А сега довиждане, защото си имам работа. - Мъри носачът си отиде и аз подредих жилището си за предстоящата нощна работа.
Животът ми беше добре организиран и вървеше без сътресения през следващите два месеца, макар че работата ми в мисията беше още по-неприятна от тази в консулството. Правеше се всичко възможно за да се чувствувам “чужда”, макар че говорех техния език. Понякога започваха да си говорят на някакъв национален диалект, за да ме изключат от разговора. Но все пак, тази атмосфера не ме терзаеше много, тъй като професиолалният ми нощен живот беше започнал да става по-важен, по-активен и по-изгоден финансово от дневната ми работа.
Успявах даже да изтичам до дома през обедната почивка и да извъртя един-два номера в ателието или Мадлен или Жоржет понякога се обаждаха, за да ме попитат дали бих могла да отхвърля някоя бърза работа по обяд. Мадлен обичаше особено аз да изпълнявам сцените с мазохистите като господарка и роб, тоест, когато използувах камшик. Тези ми плащаха повече от нормалните клиенти, но и отнемаха много повече време, затова помолих Мадлен да ме известява предварително, за да мога да облека нещо подходящо като кожен елек и пола, черен пуловер с обърната яка или нещо друго, с което да изглеждам побойница или зловеща жена, и да спестя времето за преобличане през обедната почивка.
Обичах да работя за Мадлен между другото и заради дискретния начин, по който говореше с мен по служебния телефон.
- Ксавиера, имам шотландско уиски (което заначеше клиент за 50 долара), шампанско (което значеше 60 долара); ще бъдеш ли свободна за едно пийване около обяд или в един часа?
Мадлен често се разсипваше да ме хвали, защото никога не беше виждала една малка секретарка, която припечелва по няколко стотачки допълнително на седмица през обедните почивки. Още по-забавна и се виждаше идеята да изтичвам за малко, за да изиграя една сложна сцена между господарка и роб. Но някои мои клиенти не бяха така дипломатични, когато се обаждаха и именно това сложи началото на края на новата ми служба. Най-големият ми проблем в мисията се оказа старата мома-телефонистка, която, както по-късно научих, подслушваше всичките ми разговори. А някои от тях не можеха изобщо да се нарекат дискретни.
“Ксавиера, обаждаше се някой. Искам да се чукнем в един часа. Ще се видим у вас. Съгласна?”