Глава 9
Индивидуален подход, или Уол стрийт и аз
Имам по един приятел в банките “Чейз Манхатън”, “Фърст Нешънъл Сити”, “Френклин Нешънъл”, “Марин Мидлънд”, “Дайм”, “Гринуич” и в почти всяка малка или голяма банка, работеща в тази страна. С други думи, банкерите са едни от най-редовните ми клиенти. Тези хора на парите съставляват около 10% от бизнеса ми и като сметнем дузините други професионални категории - от атлети до аристократи, от лекари до дипломати, от издатели до политици, от адвокати до лица, които покровителствуват моя дом - тази професия заема значителен дял от пазара. Само една друга професия надминава банкерите като предани клиенти и това са борсовите агенти. Те са такава ненаситна сган от кибици по вертепите, че по моя сметка, 50% от моя бизнес е пряко свързана с пазарната конюнктура. Ако средните цифри чувствително спадат, борсовите агенти се въздържат! За щастие става обратното и ако денят на Уол стрийт е бил добър, мога да бъда сигурна, че до 11 вечерта, телефонът ми ще звъни до червено от обаждания на групи от по 6 или 8 борсови агенти, които ще се появят на вратата ми.
Когато акциите се покачват, покачват се и пишките! Борсовите агенти като група повече посещават дома ми, докато по-консервативните банкери често предпочитат да извеждат момичетата навън. Но независимо за къде, кога, как или защо е тяхното желание, аз винаги излизам от кожата си, за да им угодя, защото ако не го направя, ще го направи някоя мадам-конкурентка. Една сравнително спокойна петъчна вечер това лято, много късно, ми се обади един редовен клиент, Ню Йоркски банкер, който искаше 6 момичета за шестима банкери от инвестиционна банка - негови гости. Но се случи така, че момичетата, които не бяха заети професионално, вече си бяха отишли за уикенда, за да го прекарат със свои приятели, и за да не разочаровам банкерите, реших сама да изпълня поръчката.
Когато стигнах до Хилтън, бях доволна да науча, че всички са настанени на един и същ етаж и че са назначили своя Ню Йоркски домакин като ковчежник, така че ставаше въпрос само да се договоря с него за сделката на едро и да започна да прехвръквам от една стая в друга, бум, бум, бум за 15 минути навътре-навън и след 2 часа се върнах в къщи значително по-богата. Друг път се наех да отида на събранието на ипотечните банкери в Майями за да увелича клиентелата си и естествено, и спестяванията си. С такава цел взех със себе си едно от моите по-здрави момичета, Ракел и се явих във фонтебло, където се състоеше срещата. През деня седяхме край басейна, попивайки топлината на слънчевите лъчи и водейки светски разговори, докато през цялото време бях нащрек, за да видя кои бунгала се заемат от банкерите.
Още първия ден се вмъкнахме в една група и успяхме да свалим двама още преди обедната почивка, а след вечеря се изтърсихме в Пуудъл Лаудж, където почиват делегатите. Започвах разговора с това, че съм пристигнала от Ню Йорк и банкерът обикновено питаше “а какво правите тук, в майями?” - Тук съм с развлекателна цел - отговарях. - Да не сте певица или танцъорка, или нещо подобно? - Не - отговарях аз - аз съм тук за забавляване на ипотечните банкери. Просто и ясно и за да ви дам представа, какви добри клиенти се оказаха те, трябва да кажа, че първата вечер на всяка от нас се падна ха по шестима, а втората, когато новините се разнесоха като пожар по стърнище, спомням си, че пътувах с асансъора на хотела нагоре-надолу 10 пъти за по-малко от 3 часа.
Имахме такъв фантастичен успех, че нямахме сили да издържим цялото четири дневно съвещание. На четвъртата сутрин се събудих така изтощена, че казах на Ракел: - Събирай си багажа, днес отлитаме за Ню Йорк. У дома, в моето заведение можех да спечеля същите пари като администраторка, докато момичетата вършат физическата работа. Но по този начин аз си изградих няколко трайни връзки в Майями, защото много от тези банкери ще ми се обаждат, когато са в Ню Йорк.
За пръв път си спечелих добра репутация между борсовите агенти през самотните ми дни, когато работех в моето малко студио и за мен вече се знаеше, че мога да обслужвам половин дузина мъже на един път. Докато се врътках в стаята с един, останалите чакаха реда си в кухнята, пийваха и пускаха шеги. Колкото повече се ебях, толкова повече ми се искаше, така че всеки си отиваше доволен и падаше голям смях. При банкерите и особено при борсовите агенти е много важно финансовата сделка да бъде изрядна и честна, защото ако някой се почувствува измамен за това, че е дал толкова пари, слухът ще се разпространи по Уол стрийт и тогава можеш да загубиш значителна част от клиентелата си.