— Вярно е. Наблюдавах ви внимателно от момента, в който ви видях за първи път, и ми се струва, че вече знам много за вас.
Джордж ужасено се надигна от стола.
— Седнете — каза Инджинеску. — Аз само искам да ви помогна.
Джордж седна, но в главата му препускаха мисли. Ако старецът знаеше кой е той, защо попречи на полицая? А и изобщо, защо всъщност е решил да му помага?
— Искате да знаете защо съм решил да ви помогна ли? — попита Инджинеску. — О, не се плашете, не мога да чета мисли. Виждате ли, просто моята професия ми позволява по най-незначителната външна реакция да съдя за мислите на човека. Разбирате ли го?
Джордж поклати глава.
— Представете си за момент какъв ви видях — каза Инджинеску. — Стояхте на опашката, за да гледате Олимпиадата, но микрореакциите ви не съответстваха на това, което правехте. Имаше някакво несъответствие — в израза на лицето или в движението на ръцете. От тук следваше, че имате някакви проблеми, и при това, което е по-интересно, необичайни и сериозни. И, без да мога да се удържа, ви проследих, дори седнах до вас. След състезанието отново ви проследих и подслушах разговора с вашия познат. Е, по това време вие се превърнахте в толкова интересен обект за изучаване — извинете, ако това звучи безсърдечно, — че просто не можех да допусна да ви приберат в полицията. Но кажете, какво ви тревожи?
Джордж се измъчваше, не знаеше какво да направи. Ако това е капан, защо е нужно да се действа толкова заобиколно? А на него наистина му трябва помощ. Точно затова дойде тук. А в момента му предлагат помощ. Изглежда именно това го смущаваше. Нещо много лесно се получи…
— Разбира се, онова, което ще ми съобщите като на социолог, става професионална тайна — каза Инджинеску. — Разбирате ли какво означава това?
— Не, сър.
— Това означава, че от моя страна ще е недопустимо, ако разкажа на някой това, което ще ми кажете, независимо с каква цел съм го направил. Нещо повече — никой няма право да ме накара да говоря за това.
— А аз си мислех, че сте историк — подозрително каза Джордж.
— Точно така.
— Но вие току-що казахте, че сте социолог.
Инджинеску се разсмя.
— Не се сърдете, млади човече — извини се той, когато вече беше в състояние да говори. — Но аз не се смях на вас. Смях се на Земята, на това, какво голямо значение отдава на точните науки и на някои практически следствия от това увлечение. Обзалагам се, че можете да изброите всички раздели на строителната технология или приложната механика и в същото време дори не сте чували за социология.
— Е, и какво е това „социология“?
— Социологията е наука, която се занимава с изучаване на човешкото общество и отделните му клетки и се дели на множество специализирани области, като например зоологията. Съществуват културолози, изучаващи културата, нейният възход, развитие и упадък. Културата — добави той, изпреварвайки въпроса на Джордж, — е съвкупност от всички страни на живота. Към културата се отнася например това, по какъв начин изкарваме прехраната си, от какво получаваме удоволствие, в какво вярваме, нашите представи за добро и лошо и т.н. Разбирате ли това?
— Струва ми се, да.
— Икономистът — не специалистът по икономичиска статистика, а именно икономистът — специализира в изучаване на това, по какъв начин културата удовлетворява физическите потребности на всеки член на обществото. Психологът изучава отделните членове на обществото и влиянието, което това общество оказва върху тях. Прогнозистът планира бъдещият път на развитие на обществото, а историкът… Това е вече по моята част.
— Да, сър?
— Историкът специализира в изучаване развитието на обществото ни в миналото, а така също общуването с други култури.
На Джордж му стана интересно.
— А нима в миналото нещо е било различно?
— И още как! Преди хиляда години не е имало образование, тоест образованието, както го разбираме сега.
— Знам — каза Джордж. — Хората са учили от книги, трупайки знанията като трошички.
— Откъде знаете това?
— Чувал съм — предпазливо отговори Джордж и добави: — А какъв е смисълът да се мисли над онова, което се е случило в далечното минало? Искам да кажа, че то вече не съществува, нали така?
— Никога не можем да се разделим с миналото, приятелю. То обяснява настоящето. Защо, например, имаме точно такава система за образование?
Джордж се размърда неспокойно. Неговият събеседник се връщаше твърде настойчиво към тази тема.
— Защото е най-добрата — отряза той.
— Да. Но защо е най-добрата? Изслушайте ме за минутка, и ще се опитам да ви обясня. А после ще ми кажете дали има смисъл в изучаването на историята. Още преди началото на междузвездните полети… — той внезапно млъкна, забелязвайки на лицето на Джордж израз на дълбоко изумление. — Нима сте смятали, че винаги е било така?