Засмя се и добави:
— Ако бях диктатор, за сановници щях да назначавам само кариеристи.
Господин Чински поклати глава.
— Струва ми се, че разсъждавате твърде опростено, господине.
— Защо?
— Защото у кариеристите желанието да правят кариера понякога е толкова силно, че надделява дори в случаи, когато попада в конфликт с чувството им за дълг.
— Понякога ли? — подхвана адвокатът. — Съгласен съм с вас, уважаеми господине. Но дали не ни нанасят повече вреда бездарността и мързелът на разни некадърници и доброволни парии?… Мисля, че сме беден народ именно затова, защото у нас цари психозата на отвращение към всички, които сами са спечелили състояние или високи позиции. Уважаваме само онези, които са придобили всичко, без всякакви лични заслуги и без усилие, тоест по наследство.
— Виждам, че вие сте привърженик на американския култ към милионерите.
— В Америка не всичко е глупаво — усмихна се Корчински.
Но госпожа Елеонора прекъсна спора и отново поведе разговор за делото на знахаря. После ги поканиха на масата, а вечерта откараха Корчински на гарата.
— Създава впечатление за човек, който не се отклонява от избрания път — направи заключение госпожа Чинска след заминаването му.
— О, да — потвърди Лешек. — Затова очаквам от делото възможно най-добър резултат. И мисля, че трябва да ускорим ремонта на малката къща в градината, където ще настаним Кошиба.
От седмица насам къщата действително се ремонтираше под грижливия надзор на двамата годеници, на които и през ум не им минаваше, че трудът им е безполезен и че бъдещето ще е съвсем различно от техните планове.
Деветнадесета глава
Малката зала на апелационния съд бързо се изпълваше с публика със странен състав. Кафеникавите кожуси на селяните от околностите на Радолишки се смесваха с елегантните кожени палта на господата от града. Съдебният процес събуди голям интерес не само в правните среди, в които вече от доста време се говореше само за небивалата защита, подготвена от Корчински, но и в медицинския свят, където се очакваше да бъде сензация както поради характера му, така и от факта, че като свидетел по делото щеше да се яви професор доктор Добранецки, най-видният полски хирург, радващ се на всеобщо признание, уважение и слава.
Сред присъствуващите в съдебната зала лекари не липсваха бивши възпитаници на прочутия професор, но нямаше нито един, който да не очаква с най-голямо любопитство мнението му за дейността на знахарите. Най-учудващото беше, че професорът бе призован като свидетел на защитата, а не на обвинението, затова очакваха да чуят нещо изключително.
Че ще бъде точно така, можеше да се съди и от изражението на адвоката Корчински. Облегнат на своята маса, весел и словоохотлив, с разкопчана тога и ръце в джобовете на панталона, разговаряше с колеги юристи. На масата до него имаше цял куп папки и бележки, но дори не ги поглеждаше. Явно бе запознат с материалите отлично и имаше подробно разработена линия на защитата.
Беше наистина сигурен в себе си, особено от вчера. Вчера рано сутринта посрещна на гарата професор Добранецки и го откара в една от частните клиники, където вече се бяха събрали бивши пациенти на знахаря Кошиба. Почти целия ден, с кратки почивки, професорът прекара в прегледи, разчитане на рентгенови снимки и диктуване на заключенията си на стенографа.
Адвокатът Корчински не бе пропуснал нищо, което би могло да му помогне да спечели делото. Беше се погрижил да присъствуват всички необходими свидетели, основно бе проучил документацията и сега спокойно очакваше процеса.