— Можеш да отидеш и да ми приготвиш банята — отпрати тя прислужницата.
Нина реши да не стои със скръстени ръце. Преди всичко трябваше да узнае какъв отглас бяха предизвикали сред техните познати статиите в сутрешните вестници и да се постарае да настрои различни влиятелни лица така, че те да се отнесат колкото може по-критично към Вилчур. При създадената от обстоятелствата атмосфера това не беше много трудно. Всеки, който разговаряше с Нина, много добре знаеше, че госпожа Добранецка, като съпруга на заместника на Вилчур, има по-точна и по-богата информация от печата за протичането на операцията и за причините за смъртта на Донат.
И Нима оправда надеждите им.
Добранецка имаше големи връзки и умееше да говори убедително. В резултат клюките и коментарите около трагичния случай все повече се разрастваха, придобиваха очертанията на най-фантастични хипотези, догадки и подозрения. Случаят бе просмукал Варшава така, че не можеше да слезе от колоните на вестниците. Кампанията беше насочена не само против Вилчур като личност, а всъщност се прицелваше в неговото положение в лекарския свят и в неговата слава на хирург.
Нина не беше от тези, които подбират средствата за борба, не беше и от онези, които биха се отказали да направят какъвто и да било ход, ако той можеше да ги доближи до целта. Няколко дена по-късно точно по този повод между нея и съпруга й се стигна до остро сблъскване.
По време на консулт при един пациент професор Добранецки чу от доктор Хриневич едно толкова безсмислено обвинение по адрес на Вилчур, че трябваше да възрази дори само от чувство за благоприличие. Обвинението се основаваше на това, че Вилчур в някои случаи вместо лечение прилагал знахарско „баене“. За момент Добранецки дори помисли, че Хриневич подло го провокира.
— Глупости, колега — каза недоволно той. — Как може да вярвате на подобни нелепости?
— Моята сестра го е чула от вашата съпруга — отговори лекарят.
Добранецки избъбри нещо, че сигурно е станало някакво недоразумение, но когато се прибра вкъщи бурно започна да обвинява жена си:
— Ти наистина нямаш никаква мярка, нито усет, нито здрав смисъл. Та нали по този начин компрометираш мен самия. Не може да се внушават на хората абсурди, на които никой благоразумен човек няма да повярва.
Нина сви рамене.
— И все пак, виждаш, повярвали са.
— Или се преструват, че вярват — натъртено подчерта той.
— Бъди сигурен, скъпи, че ако говориш за някого нещо лошо, винаги ще ти повярват.
— И все пак, Нина, бъди по-въздържана в тази акция. Вилчур отлично се ориентира кой е заинтересован да бъде развалена репутацията му. През последните дни забелязвам, че неговото държане спрямо мен е все по-резервирано и хладно. Когато изгуби търпение, може да ми направи голямо зло.
— А как?
— Много просто. Може да ме обвини в клеветническа кампания срещу него.
Тя се усмихна иронично:
— Да те обвини пред кого?
— Все едно. В Академичния съвет, в Съюза, а и в печата. Не забравяй, че той все още продължава да се радва на голям авторитет. А един смъртен случай при операция не може да подбие неговия авторитет.
Професор Добранецки беше прав. Смъртта на Донат не успя да подрони авторитета на професор Вилчур, но все пак сериозно го разклати. Това се изрази най-ярко на годишното събрание на Съюза по време на изборите.
Позициите на Вилчур бяха все още толкова силни, че според Добранецки беше за предпочитане той самият да оттегли кандидатурата си за председател и да предложи кандидатурата на Вилчур. Но докато преди две седмици изборът щеше да бъде единодушен, сега Вилчур беше избран е незначително мнозинство само от няколко гласа при голям брой въздържали се.
Вилчур отсъствуваше от събранието. Потънал в грижи, той просто бе забравил, но когато му съобщиха резултата, написа кратко писмо до Съюза, в което заявяваше, че не може да приеме тази изборна длъжност. Обясняваше, че е уморен и че обществените постове трябва да се заемат от млади хора. В действителност изпитваше отвращение при мисълта, че като приеме избора, трябва непрекъснато да се среща с хората, гласували против него, повярвали на срамните клюки и клевети, които кръжаха из града, от които имаше ехо в много вестници и дори в някои медицински списания.