На първия прочете:
„Драги господин Колски!
Понеже заминавам много набързо, не успях да се сбогувам с вас лично, но много ви моля да не се обиждате. Обстоятелствата се стекоха така, че трябва да напусна Варшава задълго, завинаги може би. На прощаване искам да ви натоваря с една молба. Тъй като не можах да подам оставката си в болницата, прилагам я тук, а заедно с нея връщам предварително взетата за този месец заплата, която, много ви моля, внесете в касата. Искам отношенията ми с тази болница да са в пълна изправност, макар че имам право на отпуск. Сигурна съм, че професор Добранецки ще приеме с голямо задоволство новината за напускането ми. Трябва да добавя, че и за мен раздялата с тази болница такава, каквато е днес, е едно голямо облекчение. Приемете моите най-сърдечни благопожелания. Сигурна съм, че ще се изпълнят, защото са искрени, а и защото вие заслужавате да се изпълнят. Ще си спомням за вас. Ако в моя живот се случи нещо, което заслужава внимание, може би ще ви пиша.
Поздравете всички. Специални поздрави на пациента от стая сто и шестнадесет и му пожелайте бързо да оздравее.
Сърдечни поздрави:
Колски прочете писмото три пъти, без да може да разбере съдържанието му. Писмото го връхлетя така неочаквано, че неговото съзнание отказваше да възприеме това, което беше се случило и което беше свършен факт.
След като дойде на себе си, веднага се обади на Луця по телефона, но никой не отговаряше. Излезе тичешком от болницата, скочи в първото срещнато такси и потегли за улица „Полша“ И портиерът на къщата не можа да даде никакви обяснения. Лекарката била продала всичките си мебели, а рано сутринта с багажа си тръгнала за гарата. Когато я попитал къде отива, за да я отпише и отбележи новото регистриране, казала, че заминава на пътешествие, а къде ще отседне сама още не знае.
— На пътешествие? — запита Колски.
— Ами така каза.
— А на коя гара отиде?
— А, това вече не знам, господине.
— Благодаря — измърмори Колски и му даде нещо да се почерпи.
Но се върна от улицата. Настигна портиера и го попита:
— Кога замина доктор Канска? Към колко часа?
Портиерът се почеса по главата.
— Ами, май че нямаше шест.
— Толкова рано — безсмислено забеляза Колски. — А можете ли да ми кажете тя… Сама ли замина, или я придружаваше някой?
Портиерът поклати глава.
— Не, никой, господине.
От „Полша“ Колски отиде право на гарата и видя, че между шест и седем часа заминаваха влакове във всички посоки и не бе възможно да се установи с кой от тях е заминала Луця. Реши, че ще трябва още веднъж по-подробно да прегледа разписанието на влаковете, а сега се налагаше веднага да се върне в болницата. По пътя си блъскаше главата над цялата тази потискаща случка. Първото нещо бяха мотивите, мотивите за нейното заминаване. Това, че напускаше болницата, беше напълно обяснимо. Не можеше да понася Добранецки и не можеше да прости на него и на всички останали случилото се с Вилчур. Но защо беше напуснала Варшава? Та нали Колски със своите връзки и със своите приятели можеше винаги да й намери някакво добро място. Защо не бе споменала нито дума? При това не беше написала истината. Защото, щом като е имала време да освободи жилището и да продаде мебелите, е имала възможност да се сбогува с него поне по телефона. Всичко изглеждаше много тайнствено.
Колски смяташе, че е твърде съмнително в играта да е замесен някакъв мъж. Луця не спадаше към жените, които изведнъж се поддават на очарование, освен това нали обичаше Вилчур. В сметката не влизаха нейните роднини, далечни роднини, с които тя не поддържаше никакви връзки и които живееха някъде край Сандомеж или Шерадз.
През целия ден Колски ходеше и работеше с мрачно лице. Привечер отиде при Добранецки и връчвайки му писмото с оставката на Луця, каза:
— Не мога да си обясня внезапното заминаване на доктор Канска. Трябва да се е случило нещо важно. Вие, професоре, нищо ли ме знаете?
Добранецки внимателно прочете писмото на Луця и сви рамене:
— Нищо не зная и дори се учудвам, че доктор Канска се разделя с болницата по този начин. Вие, разбира се, ще бъдете така любезен да й изпратите тези пари. Но да не говорим повече за тях. Бихте могли да й пишете, че съм изразил своето учудване.