— Но това е цял килер.
— Не се плашете, господин професоре. На най-близката гара с бюфет, където, влакът ще спре за по-дълго, ще пристигнем чак в единайсет. Може да бъдете сигурен, че дотогава от този килер няма да остане много.
Предвижданията на Луця напълно се потвърдиха. Не само ранното утро и пътуването, но и настроението на двамата им отваряше апетит. След кратко смущение и серия упреци, които отправи към Луця, Вилчур беше принуден да се примири със свършения факт; прие го не чак толкова трудно, тъй като всъщност, макар и вътрешно да не го признаваше, беше щастлив, че тя не бе се подчинила.
Внимателно слушаше проектите й за бъдещето. Тя не смяташе да ограничи работата си на село единствено в помощ на Вилчур. Вече си беше начертала цял план за действие. Щеше да се заеме нашироко със здравната просвета в околните селища и по-специално с хигиената на жилищата. Вилчур на свой ред я осведомяваше за местните условия. Описваше й хората, установените нрави, обичаи и навици във воденицата, в града и в околността.
Бяха така увлечени в разговора, че не чуха шума от вратата на купето, която някой леко отвори, и не забелязаха ръката, която се вмъкна през отвора. Вмъкна се впрочем за малко — само за да потъне сръчно във вътрешния джоб на палтото на Вилчур, оставено непредпазливо на закачалката до самата врата.
Ръката, заедно с това, което взе, се дръпна безшумно и нейният собственик също така безшумно затвори вратата. След това, без да губи време, бързо се оттегли от вагона, предвидливо мина още два и в третия се спря в празния коридор. Огледа се внимателно и извади от пазвата си доста натъпкан портфейл. Подсвирна тихо и продължително, като видя дебелата пачка банкноти, прецизно я постави в джоба си. В портфейла останаха само книжата, които нямаха никаква стойност. Той вече искаше да го изхвърли през прозореца, когато погледът му попадна на зелена хартийка, напомняща долари. Извади я и прочете:
„Получихме от професор Рафал Вилчур злоти…“
Ръката, готова да изхвърли портфейла, застина във въздуха. Отново подсвирна с уста, пъхна пръсти в портфейла. Паспорт, легитимация, визитни картички. Нямаше съмнение чия собственост са.
Бавно посегна към джоба, извади от него току-що придобитите банкноти и ги сложи на старото им място, после пъхна портфейла в джоба и сега вече много по-бавно тръгна обратно. Лесно намери купето. През дръпнатите завеси се виждаше кафяво палто.
Този път той отвори вратата и влезе в купето без каквато и да било предпазливост.
В първия момент не го познаха. Беше с елегантен костюм, тъмносин на сиви карета, само шапката му беше леко смачкана. Още не го бяха виждали облечен така.
Един миг професор Вилчур се взира в него, не вярвайки на очите си, дори извика:
— Йемьол!
— Ха, отгатна, цезаре. Какво да се прави. Идентифицира ме. В Полша става все по-трудно да пътува човек инкогнито. Моите почитания, госпожице. Що за лекарска експедиция? Да не сте тръгнали да колите някого в провинцията? Да не би вече във Варшава да има недостиг от месо? Той внимателно ги огледа и попита, повдигайки шапка:
— Хей, да не би сега да е най-подходящият случай за поднасяне на поздравления? Per Bacho[52]. Прилича ми на сватбено пътешествие.
Вилчур се изчерви, а Луця избухна в смях.
— Уви, не.
— Не? — отдъхна си сякаш с голямо облекчение Йемьол и като седна удобно, каза: — В такъв случай мога да остана при вас без угризения на съвестта.
— Вие закъде пътувате? — попита Луця.
— Сега е много модерно „пътуване в неизвестното“. Моята оригиналност се състои във факта, че случайността наистина е регулиращият двигател на пътуванията ми. Тоест този именно момент, когато кондукторът успее да констатира, че нямам билет. Кондукторите имат предразсъдъка да смятат, че с влак могат да пътуват само хора с билети. Винаги по време на лятната ваканция се опитвам да ги убедя, че не е така. Уви, те са хора, неспособни да възприемат новите разбирания, и затова твърде често съм принуден да слизам на най-невероятни гари. Наистина всичко това има едно преимущество — полека-лека опознавам скъпото отечество, но си има и своите недостатъци. А именно някои райони са напълно недостъпни.