— Моля ви се, поне вие не се разболявайте — каза той, целувайки й ръка.
— Ще тъгувам за вас — каза тя шепнешком така, че Зоня да не чуе. — Много ви моля, пишете ми.
— Добре, добре.
— Ако не получавам всеки ден писма, няма да издържа тук, с работата, и ще дойда в града. Смятам, че тази заплаха е достатъчно ясна, за да ви убеди да ми пишете.
Зоня, която седеше до Вилчур, се въртеше нетърпеливо и прекъсна разговора:
— Хайде, щом като трябва да спираме и у доктор Павлицки в Радолишки, време е вече да тръгваме.
— Довиждане — каза Вилчур.
Бричката трябваше да спре и пред воденицата, тъй като цялото семейство на Прокоп Мелник, с него начело, беше излязло, за да се сбогува с професора.
— Бог да ви пази и да се върнете здрав.
Вилчур наистина искаше да се отбие у Павлицки, преди всичко за да му благодари за любезността и така да му върне визитата и, второ, за да го помоли да изпълни обещанието си и да се отбива при Луця, която щеше да се преумори, тъй като нямаше кой да й помага.
Той завари Павлицки и жена му да закусват. Едва тук от разговора научи, че Луця е трябвало да мине през блатата, за да отиде в Ковалево.
— От тамошните жители знам, че преминаването на мочурищата е почти немислимо — каза Павлицки. — Впрочем днес имам доказателство за това. Много тъжно доказателство.
Той замълча и каза:
— Едно младо момче от Мухувка е придружавало госпожица Канска, някой си Сушкевич, който минавал за най-добрия познавач на местността. Той я превел успешно. После сам се връщал към къщи по същия път. Връщал се… но до този момент не се завърнал. И никога няма да се върне.
Четиринадесета глава
Луця не научи за смъртта на Антони Сушкевич нито този ден, нито на следващия. Докато правеше превръзка в лабораторията, отново й се зави свят, но този път вече много по-силно. Едва успя да покрие раната на пациента с марля и да даде на Донка указания как да го бинтова. В полусъзнание тя стигна до своята стая, като се опираше на стената. Донка уплашена изтича при Йемьол, който, като премери температурата на изпадналата в безсъзнание Луця, се уплаши. Живакът в тръбичката преминаваше четиридесет градуса. Впусна се да я спасява, както можеше.
Най-напред й даде да пие отвара от билки, които професорът предписваше на болните за спадане на температурата. После нареди на Донка да я съблече и да я сложи в леглото. Неговите лекарски познания не отиваха по-далеч, затова той седна до леглото и се задоволи да отпъжда мухите.
За щастие рано следобед дойде доктор Павлицки. Йемьол излезе да го посрещне:
— Големи злочестини ни изпрати бог, уважаеми Ескулап. Моя стар приятел го ухапа бясно куче, в аптеката се свърши спиртът, да, и госпожица Луця лежи с температура в безсъзнание. Дадох й настойка от някакви билки за спадане на температурата, а тя продължава да има четиридесет градуса. Надявам се, че освен високата температура няма нещо по-сериозно.
Доктор Павлицки прегледа болната и заключи, че температурата се дължи на простуда и на нервно изтощение.
— Госпожица Канска има здраво сърце — обясни той на Йемьол, — затова не смятам, че ще има някакви сериозни усложнения. Ще оздравее след няколко дни. Впрочем аз ще идвам всеки ден тук.
Той наистина удържа обещанието си. Всеки ден, след приемните си часове в Радолишки, отиваше в болницата, където се интересуваше не само за здравето на Луця, но се заемаше и с тукашните пациенти.
След пет дена Луця дойде в съзнание. Тя искаше да стане, но беше толкова отслабнала, че не можа дори да се облече. Едва на следния ден успя да го стори. Беше неделя и господин Юрковски беше дошъл да я види. От Павлицки беше научил за болестта й и пристигна с огромен букет.
— О, сигурно много трудно сте намерили тези цветя — поблагодари Луця. — Много мило от ваша страна.
— Какво ти мило. Нали аз, по дяволите, съм виновен отчасти за вашата болест. А ако не съм виновен аз, то моите деди или прадеди, които са се заселили в Ковалево. Вие сигурно знаете, че това отвратително блатище принадлежи на Ковалево. Неведнъж съм си блъскал главата как да го пресуша. Доведох дори най-различни инженерчета. Ходиха, поклащаха глави, мериха и от всичко това излезе във водата дупка.
Високо се изсмя, със замах се тупна по коленете и добави: