— Взеха по петстотин злоти и изчезнаха яко дим. А блатото, както си беше, така си и остана.
Той говореше много високо и се смееше с широко отворена уста. Баритонът му огласяше цялата къща. Когато се движеше из стаята, създаваше впечатлението, че ще преобърне всичко, което беше там. Присъствието и гласът му изпълваха цялата болница.
Тъй като идваше от Радолишки, направо от църква, и беше тъкмо време за обяд, Йемьол се постара да има и водка. И действително имаше. Господин Юрковски се оказа добър партньор. Обядът отдавна беше приключил, а двамата продължаваха да си попийват. Луця, която се чувствуваше изморена, се сбогува с тях и отиде да си легне. Още щом излезе, господин Юрковски се наведе към Йемьол и му пошепна така, че можеше да се чуе на двадесет метра от къщата:
— Ама, господине, каква изключителна жена! Повече такива жени трябва да се раждат по земята.
Йемьол сериозно кимна.
— Нямам нищо против този вид раждания по земята, почитаеми земеделецо. Макар и да предполагам, че те биха предпочели да се раждат на нещо по-пухкаво.
Господин Юрковски сви вежди и запита любопитно:
— На нещо по-пухкаво?
— Si, signore. Хайде наздраве за неженените.
Пиха и господин Юрковски делово попита:
— Вие не сте ли женен?
— Да, но не съм монах от Малтийския орден[78].
— А знаете ли какво, на мен ми омръзна да не съм женен. Наближавам четиридесетте, време ми е вече. Крайно време е.
— И защо не сте се оженили досега?
— Именно времето е причина. Нямах време. Смешно е да се каже, но това е самата истина. Защото беше така, драги господине. Първо имаше война. На човек тогава не му идват такива работи наум. После се връщам в моето Ковалево, а тук пълна разруха. Всичко беше изгоряло до основи. Селяните бяха изпокрали основите. Както се казва, трън да завъртиш, няма за какво да се закачи. Като изметено. Тогава как да се жениш? Как, драги господине, да си вземеш жена и да я сложиш под крушата, па да й кажеш: хайде сядай тука, мила, и чакай, докато ти построя къща и изкарам късче хляб за тебе от земята. Когато се захванах да възстановявам стопанството, от тъмно до тъмно бях на крак. Тъкмо бях подредил горе-долу всичко и ето я и кризата. Мисля си: що за проклетия? Нали хората трябва да ядат. Земята не може да не роди. Но няколко години нищо не даде. Добивът от квадратен метър пшеница или коноп — една и съща цена. Сам знаете.
Йемьол потвърди.
— Знам, знам. Наистина жито не съм сял, затова пък имах плантация от кълчища.
— Как така? — учуди се Юрковски.
— Напълно нормално. На главата коса — като кълчища. Както виждате, о, Цинцинат, плантацията много не просперира. Много ниски добиви.
— Ха-ха-ха! — сети се Юрковски. — Това значи, че вие плешивеете? Ха-ха-ха! Ами вие сте страстен шегобиец! Та за какво говорех аз? Аха. До сватбица не се стигна. Защото, да си кажа правото, тукашните места не са много плодородни в това отношение, не раждат много госпожици. А каквито имаше, вече се изпожениха. Отиде човек при някой съсед, после при друг — всеки женен. Във всяка къща жена шета, дечица…
— Плодят ли се плодят — отговори Йемьол.
— Плодят ли се плодят — повтори бързо Юрковски и като усети невинната уловка на своя събеседник, отново избухна в смях. — Ама че устат варшавянин сте вие. Виж ти какъв сте бил! Никога ли не сте се женили?
— Никога — поклати глава Йемьол.
— Никога ли нищо не ви теглеше към женитбата?
— Да. Веднъж двама типове ме теглеха да се женя за сестра им.
Господин Юрковски присви многозначително лявото си око.
— Значи галопирахте толкова надалече?
— Ако онова може да се нарече галоп, carissime.
Така си приказваха почти до здрач, когато гостенинът се накани да си ходи. Тъй като той нерешително се окашля, суетеше се и се оглеждаше, Йемьол каза:
— А не бихте ли искали да се сбогувате с госпожица Канска?
— Да, именно, именно. Ако тя се чувствува добре и все още не спи.
Луця не спеше, но се сбогува с Юрковски през вратата, а след като той си замина, каза на Йемьол:
— Колко мил човек. Колко непосредственост и колко чаровна простота, която разкрива искрено и добро сърце.
— Наистина — коварно потвърди Йемьол. — При това е красив. Плещи на Херкулес, мускули на Титан, врат на зубър и фантазия на Кмичиц[79]! Ех, ех! Нещастният ми приятел, горкичкият ми приятел!