Преди да отиде при болния, Вилчур дълго се съветва с Ранцевич и с лекарите, които бяха се грижили за Добранецки. Представиха му старателно подготвена подробна епикриза и описание на направените изследвания и анализи. И той не можеше да не признае мислено, че нищо не беше пренебрегнато. Бяха отбелязани всички симптоми, не бяха пропуснати дори и онези, които на пръв поглед нямаха никакво значение, нито признаци, които лекуващият лекар не можеше да обясни. Така че Вилчур можеше да използва много богат материал, за да изгради своята преценка за състоянието, на болния и за вида на заболяването. Приложените диагнози и мнения от консултите застъпваха правилното становище, че до малкия мозък (според Колеман — между малкия мозък и мозъчната обвивка) се бе появило новообразуване вследствие на израждането на паяжинната тъкан или на меката мозъчна обвивка.
Ранцевич каза, че е склонен да приеме това становище и добави, че самият Добранецки бил изказал мнение за мястото на първичния тумор някъде около епифизата, и то, защото първите прояви на болестта засягаха обмяната на веществата. Отначало той самият, както и други лекари, които го бяха преглеждали, смятаха, че причината е в неправилното функциониране на черния дроб.
— Да — призна Вилчур. — Струва ми се, че Добранецки е имал право. Неправилното функциониране на черния дроб много често е вторична проява при наличие на недостатъчна продукция на епифизата. Ако туморът наистина се е загнездил там, отстраняването му ще бъде извънредно трудно. Несъмнено може да се твърди, че има притискане на corpora quadrigemina[83]. За това говорят съвсем ясно смущенията в слуха и зрението. Засегнат е и малкият мозък. От всичко следва, че разклоненията на тумора са разнопосочни и усложнени.
Той се замисли, а Ранцевич запита:
— При това положение може би изобщо няма смисъл да се прави операция?
— Не зная. Ще видя — отговори Вилчур. — Сега искам да го прегледам.
Добранецки беше в съзнание, но не позна Вилчур, който веднага забеляза важен, но неотбелязан в историята на заболяването симптом на болестта — разширени зеници. Това даваше основание да се предполага, че се е намалила продукцията и на хипофизата, защото разширението на зениците можеше да бъде последица от прекомерна продукция на надбъбречната жлеза, продукция, регулирана именно от хормоните на хипофизата. Това на свой ред подсказваше, че размерът на новообразуването сигурно беше значителен, щом като неговият натиск оказваше през понса въздействие върху хипофизата. Това можеше да означава, че aquaeduofus Sylvii е притиснат и връзката между третия и четвъртия ventricul[84] е прекъсната.
По-нататъшният преглед не внесе нищо ново в концепцията на Вилчур. Тъй като сърдечната дейност беше достатъчно интензивна и кръвното налягане не падаше под сто, той реши, че операцията може да се извърши.
Тази новина веднага се разнесе из цялата болница. Тъй като Вилчур не можеше да оперира поради състоянието на лявата си ръка, операцията щеше да направи доктор Ранцевич, а щеше да асистира неврохирургът доктор Хенеберг от Познан, който от една седмица вече беше във Варшава.
Операцията беше назначена за десет часа вечерта. Вилчур, Ранцевич и Хенеберг се затвориха в кабинета по анатомия. Тук Вилчур започна подробно да разяснява върху един макет на мозък своето становище за разположението и разклоненията на новообразуването.
Разбира се, до отварянето на черепа цялото му гледище почиваше на хипотеза, но двамата лекари внимателно го слушаха, за да не изпуснат нито дума от неговите обяснения, а и двамата бяха убедени, че хипотезата на Вилчур е плод на неговата изумителна интуиция, граничеща с гениалност.
— Такова е положението според мен — завърши той своя доклад. — Признавам, че операцията е невероятно трудна и надеждата да бъде сполучлива е много слаба, като се има предвид, че няколкото разреза, по-точно казано — осем или девет разреза, трябва да се направят, без да се вижда, слепешком, като човек се доверява единствено на усета си.