— Чудесно ни успокоихте, професоре — недоволно се обади Ранцевич.
Хенеберг стана и отмести стола си.
— Аз гласувам за това — да се откажем от операцията.
— Аз съм на противно мнение — поклати глава Вилчур.
— Но това надхвърля човешките възможности!
— Тогава — сериозно каза Вилчур — трябва да открием у себе си свръхчовешки възможности. Според мен пациентът няма да доживее, до утре вечер, ако се откажем от операцията. Следователно няма никакъв риск. Нямаше да съм за операцията, ако не, беше фактът, че при сполучливо отстраняване на новообразуването, животът му със сигурност ще бъде спасен. Не само ще бъде спасен, но и ще оздравее. Драги господа. Става дума за оперативно отстраняване на тумор — а това именно е задача на хирургията. В дадения случаи тази задача е трудна, признавам. Може би най-трудната, с която съм се сблъсквал в моя живот. И все пак смятам за свой дълг да ви кажа, господа, че не бих похвалил нито един хирург, който не би я приел. Особено тогава, когато отказът означава за болния неизбежна смърт.
— Имате право, професоре — призна Ранцевич, — пристъпвам към тази операция, която — няма защо да се лъжем — сигурно е обречена на фиаско, но която все пак трябва да направим.
И той потупа Хенеберг по рамото.
— Хайде, колега. Повече смелост. Не забравяйте, че ние сме в много изгодна ситуация — ще присъствува лично професор Вилчур. Ако по време на операцията се окаже, че положението е друго, не както сме го предвидили — той веднага ще ни посъветва.
Закараха Добранецки в операционната точно в десет часа и му сложиха упойката. Предварителната работа, или отварянето на черепа, трябваше да бъде извършена от доцент Бернацки; доктор Жук щеше да му асистира. Когато трапанацията беше към своя край, в операционната влязоха професор Вилчур с Хенеберг и Ранцевич. Почти всички лекари, които бяха в болницата, се събраха. Професор Вилчур се приближи към операционната маса и се наведе над отворения череп.
Всичко като че ли потвърждаваше неговата диагноза. На мястото на тилната кост се показваше оголеният мозък в три издатини: двете бели издатини на големия мозък, гъсто осеяни с розовата и синкавата мрежа от кръвоносни съдове, а под тези две издатини — сивият гъбест малък мозък, на ивици, които се извиваха в средата към началото на гръбначния стълб. Издуването на обвивката свидетелстваше, че някакво тяло, чуждо на естественото състояние на вътрешната структура на мозъка; изтласква мозъчната течност. Професорът се изправи, оправи маската си и кимна към Ранцевич и Хенеберг, после отстъпи и застана до доктор Жук, който бе сложил ръка на пулса на пациента. Оттук той можеше да вижда с най-големи подробности оперативното поле и да следи движенията на ръцете на Ранцевич и на Хенеберг.
Разнесе се първият звук на никелираните инструменти върху стъклената поставка. Операцията бе започнала.
Сред мъртвата тишина дългите тънки пръсти на Ранцевич прецизно се движеха и в ярката светлина проблясваше никелът на инструментите. В тези пръсти бяха впили очи всички присъстващи. Минутите минаваха.
Най-после в отвора между трите лоба се показа виолетовият и на места жълт край на новообразуването.
Сега ръцете на Хенеберг в гумени ръкавици поддържаха отвора, който постепенно се увеличаваше в зависимост от движението на ланцета на Ранцевич. До този момент предположенията на професор Вилчур се потвърждаваха напълно. Наистина туморът притискаше повърхността на малкия мозък, но притискаше със своето разклонение, което колкото по-надълбоко стигаше, толкова повече се удебеляваше.
От време на време лекарят, който оперираше, вдигаше очи и срещаше погледа на Вилчур. Тогава се разнасяше приглушеният глас на професора.
— Добре.
И операцията продължаваше. В никакъв случай не можеха да си позволят да бързат, а всяко движение изискваше изключително съсредоточаване на вниманието. На тридесет и втората минута неподвижното тяло на оперирания внезапно се раздвижи. Някакво невнимателно движение на Ранцевич беше предизвикало несъзнателна реакция на мускулите. За миг в очите на всички проблесна тревога, а Ранцевич разтревожен прекъсна операцията. Нямаше никакво увреждане на мозъка и този малък инцидент беше без значение, по той оказа много лошо въздействие върху самочувствието на Ранцевич.