— За кого говорите? — попита Колски.
— Ах, боже мой! Не е ли все едно? Става дума само да е жена, каквато и да е жена. Както виждам, вие сте станали истински женкар.
— И какво виждате?
— Ами дори това, че се занасяте с Донка.
— Как можете да говорите така? — извика той с почти отчаян глас.
— Но бъдете внимателен — продължаваше тя, сякаш не го чу. — Васил е здравеняк селянин. Няма толкова лесно да сложите годеницата му в куфара си.
Луця бурно се разсмя.
— Колко романтично. Млад варшавски лекар отвлича възлюбената на воденичаря и я кара с товарния вагон към столицата.
Сега той я погледна наистина разтревожено.
— Луця! Какво ви става?
Тя се изчерви и без да го гледа в очите, каза прекалено високо:
— Става нещо, което смятам за неприлично — вашите занесии с това момиче. Можете да насочите стремежите си на съблазнител към някой друг и да ухажвате другаде. Поне не тук. Разбирам, тук вие се отегчавате, но аз бих предпочела да си намерите някакво друго забавление, вместо да подлъгвате Донка.
Колски просто беше замаян от това, което слушаше.
— Какво ви става, Луця? — повтори той и се сети, че са налице много ясни симптоми за начало на истерия. Разбира се, тук, в този изостанал край, сред селяните тя се отегчава и сигурно е с изопнати нерви.
След дълго мълчание той заговори, започна да й обяснява колко неоснователни са подозренията й.
— Как можете дори да допускате, че като ви обичам и имам щастието да съм под един покрив е вас, бих могъл изобщо да се интересувам от която и да било друга жена, Луця!
Неговите аргументи, особено последният, я убедиха. Нямаше съмнение, че тя много прибързано и нелогично, по неподходящ повод беше стигнала до неправилно заключение. Беше оскърбила не само невинната Донка, но и Колски. Засрами се, стана й неприятно. Сама не знаеше как да се оправдае пред него за своето нелепо поведение. Накрая стигна до убеждението, че каквито и да било увъртания не биха били достойни за техните отношения и подчинявайки се на своята натура, която винаги я караше да постъпва прямо и откровено, протегна към него ръце:
— Много ви моля да ме извините. Наистина може би само ми се е сторило. Не ми се сърдете.
Той хвана ръцете й и ги обсипа с целувки.
— Да ви се сърдя? Но аз ни най-малко не ви се сърдя! Само ми беше тъжно, много, много тъжно, че вие не ми вярвате, че ме упреквате в нещо, което аз самият бих нарекъл светотатство.
В очите му имаше сълзи. Чувството за вина още повече засилваше вълнението на Луця и желанието й да го възнагради. Не знаеше само каква форма трябва да приеме нейното изкупление. Във всеки случай искаше да бъде много мила с него.
— Янек — каза тя. — Може би нямаше да си позволя да ви направя тази безсмислена сцена, ако наистина не ви смятах за много близък. Трябва да ме държите по-изкъсо. Съвсем съм се разпуснала. Карам през просото.
— Хайде да не говорим повече за това. Всичко свърши добре. Ако приемате, то, моля ви, всеки ден ми викайте дванадесет часа наред, само и само да имам после четвърт час като този сега.
На шега тя тъжно поклати глава:
— Виждам, че нищо не може да се направи и че от днес вие ще ме смятате за мегера.
Остатъкът от вечерта прекараха дружелюбно. След вечеря разговаряха дълго и Луця не жалеше сили, за да изкупи предишните обиди. Тези усилия не изискваха никаква жертва от нейна страна. Тя наистина беше щастлива, че стигнаха до пълно съгласие. Мимолетната буря още повече задълбочи симпатията и привързаността й към този много мил младеж и я накара да осъзнае, че неговата любов във всеки случай заслужава да бъде оценена много по-високо. Ако не можеше да му отвърне със същото, съвсем не означаваше, че трябва да пренебрегва неговите силни чувства. Напротив. Съзнанието, че на света има човек, който за нея е готов на всякакви жертви, човек, на когото винаги можеше да се опре, на чиято помощ можеше да разчита, това съзнание само я изпълваше с някакво чувство за сигурност. С една дума: беше забелязала у себе си някаква неочаквана и за нея самата промяна: колкото по-рано бе смятала, любовта на Колски за тежест, за пречка в живота си, толкова сега му беше благодарна за нея.
Малко преди да заспи, Луця мислено се върна към неприятния инцидент. Спомняше си какви остри думи беше казала за Донка и за него. В стаята беше тъмно, но тя усети, че се изчервява и каза полугласно: