И Лешек бе обхванат от пълно разочарование. Седна на каменната пейка, мокра от росата, и светът му се стори някак гнусен, досаден, недостоен за всякакви усилия, за всякаква борба, за всякакви жертви…
… Защото Мариша, ако беше честно, искрено момиче, нямаше да крие скандала от него. Напротив. Щеше да му признае всичко, да го помоли той да я защити, а не някакъв си Собек…
Иззад дърветата изплува кръглата луна. Лешек изобщо не обичаше луната. А този път в неприятното й изражение долови явна иронична усмивка.
— Още съм си страшно глупав — хрумна му, — страшно глупав.
И се замисли какво ще си кажат родителите му за цялата тази история и за неговото поведение. Ако би могъл да чуе разговора им, щеше да се убеди, че тяхната оценка за разума му не се отличава от неговата собствена.
След излизането на Лешек Чински доста продължително мълчаха, после госпожа Елеонора въздъхна:
— Много ме безпокои глупостта на Лешек.
— И мене не ме радва — добави господин Станислав, ставайки. — Късно е вече. Време е за сън.
Целуна жена си, както обикновено, по ръката и челото и отиде в стаята си. След четвърт час вече беше в леглото и тъкмо се канеше да зачете „Потоп“, който беше най-доброто средство да успокои нервите си преди сън, да се откъсне от проблемите на ежедневието и да се понесе върху крилата из въображението, когато на вратата му се почука.
— Ти ли си? — учуди се, като видя жена си. От години не беше се появявала в стаята му по пеньоар по това време.
— Да, Сташо. Исках да чуя твоето мнение. Не зная как трябва да постъпим. Смяташ ли, че заплахата на Лешек трябва да се приеме сериозно?
— Той е неуравновесено момче — забеляза предпазливо господин Чински.
— Защото… Няма да бъде възпитателно, ако отстъпим пред заплахата му. А, от друга страна, трябва да вземем под внимание възрастта му. Ако досега не сме успели да го възпитаме, никаква педагогика вече няма да ни помогне.
Господин Станислав погледна тъжно към разтворения върху юргана дебел том. Заглоба тъкмо беше поел командуването на войската и се бе заел да снабдява лагера. Моментът беше особено приятен, а за беля трябваше да се занимава с Лешек.
— Смятам, Еля, че твърде категорично му отказахме.
— Но справедливо.
— Несъмнено. От друга страна обаче, амбициите на момчето бяха засегнати. Може би в крайна сметка…
Мисълта за предстоящите в книгата събития, за докараните от Бялисток оръжия и боеприпаси, за пристигането на княз Сапеха (тази калпава глава трябва от Витебск да е дошла) настройваха Чински миролюбиво и отстъпчиво.
— … в крайна сметка този сарач би трябвало да вкара синчето си в пътя. Не може да се отрече, че в известна степен Лешек има основание.
— Тоест, ти настояваш — подзе госпожа Елеонора — да приемем условието на Лешек?
— Аз да настоявам?! — учуди се искрено господин Станислав.
— А да не би аз — сви нетърпеливо рамене. — Винаги съм била на мнение, че си прекалено мек и снизходителен към него. Дано някога не си изпатим от тази твоя слабост.
— Извинявай, Еля… — започна господин Чински, но съпругата го прекъсна:
— Добре, ще се съобразя с желанието ти. Обаче пак подчертавам, че не съм на това мнение.
— Но… — опитваше се да възрази Станислав, — но аз…
— Какво ти? Ти, скъпи мой, го възпита зле! Лека нощ!
И госпожа Елеонора излезе. Излезе, засрамена от самата себе си. Съвестта й не можеше да бъде приспана с привидното стоварване на отговорността за отстъплението върху съпруга. Властната й натура се бунтуваше срещу ултиматума на сина и ако Станислав поне с една дума беше поощрил упорството и категоричността й, тя нямаше да промени решението си. Друг въпрос е, че крачеше към спалнята на мъжа си, напълно убедена, че няма да чуе от него подобно поощрение.
Обаче онзи, който предполага, че госпожа Елеонора би могла да се примири напълно с поражението, не я познава. Наистина изтръпваше при мисълта, че синът й ще изпълни заканата си и ще замине накрай света, но не можеше да се съгласи с едно свое поражение, с отстъпление от позициите.
Затова на другия ден извика сина си и без много приказки му заяви, че не под натиска на неговата заплаха, а поради настояването на баща му е решила да откаже поръчките при сарача Войдило, но само при едно условие. А именно, Лешек още днес да замине при чичо си Еустахи в околностите на Варшава, и то за по-дълго време.