Господин Чински махна неопределено с ръка.
— Условието ти е малко странно, но в крайна сметка не виждам причина да бъде подценено.
— Защо ти е това? — отсече госпожа Елеонора, вгледана изпитателно в очите на сина си.
— Няма ли да бъде достатъчно, мамо, ако кажа, че искам да бъда самостоятелен?
— Самостоятелността може да се използува много лошо.
— Сигурно, но вие можете да се подсигурите с предварителни условия. Например, ако се установи, че изпълнявам лошо задълженията си, че продукцията се влошава качествено или количествено, че организацията се нарушава, че по моя вина има загуби, тогава ще сте в правото си да ме отстраните.
Господин Чински се разсмя.
— Говориш, сякаш ще сключваме формален договор.
— А защо не? — учуди се престорено Лешек. — Ясните положения улесняват взаимоотношенията. Искам да бъда обикновен служител като господин Гавлицки или Слупек. Те имат договори. В договорите им се посочват заплатата, жилището, премиите. Не виждам защо би трябвало да ми откажете сключването на такъв договор.
Настъпи мълчание. Лешек предчувствуваше, че след малко от устата на майка си отново ще чуе въпроса: „Защо ти е това?…“ Затова се прокашля и добави:
— Мога да бъда изпълнителен и добросъвестен работник само когато зная, че съм обвързан с договор. Иначе лесно ще се сещам, че съм син на собствениците и че в крайна сметка те ще ми простят лесно за нехайството или безделието. Трябваше да се радвате, че искам доброволно да се впрегна в хомота.
— Добре — отвърна замислено госпожа Елеонора. — Ще обсъдим въпроса.
— Благодаря ви — Лешек стана, целуна ръка на майка си, а баща си по челото и излезе.
Правеше се на безгрижен и спокоен, но дълбоко в себе си изтръпваше при мисълта, че майка му ще прозре намеренията му и категорично ще откаже. Поради това, за да отстрани всякакви подозрения, започна да ходи в околните имения, да посещава дори по-далечните съседи, а когато се връщаше, разказваше новини и клюки, като наблягаше на хвалебствените описания на външния вид на някои госпожици. Това трябваше да остави у родителите му впечатление, че желанието да се стабилизира свързва с планове за женитба и че посещенията му имат за цел да намери кандидатката за жена.
На запад от Людвиково имаше шосе за Радолишки. Обаче до града можеше да се отиде и през Божишки и Вицкуни, при което пътят се удължаваше с десетина километра. Взетите от Лешек предпазни мерки стигнаха дотам, че оттогава той използуваше само втория път. Направо за Радолишки тръгваше единствено когато можеше да оправдае присъствието си в града с някои неотложни покупки. Тогава препускаше като бесен, за да отдели четвърт час повече за разговор с Мариша.
Тъй като сега изучаваше работата във фабриката, разполагаше с време обикновено следобед. Затова неведнъж в магазина сварваше знахаря Кошиба от воденицата. Малко се боеше от този сериозен брадат мъж с тъжни очи и широки плещи. Беше убеден, че знахарят го гледа недружелюбно, дори заплашително, макар Мариша да го уверяваше, че бил най-добрият човек на земята.
— Може би е малко недоверчив към тебе — казваше му. — Но сам си си виновен. Ако беше ми позволил да му доверя тайната за нашия годеж, убедена съм, че веднага щеше да те обикне.
— Предпочитам предпазливостта — усмихна се. — Готов съм да почакам, докато спечеля симпатиите му. Дори да губя!
Тя го погледна с упрек.
— Лешек! Не е хубаво да си правиш шеги с най-благородния човек и мой голям приятел.
— Прости ми, скъпа. Но според мене той не е най-подходящият обект, в който да влагаш чувствата си. Възможно е този знахар да е мерило за честност, може би дори умее да лекува, в което не вярвам особено, но така или иначе е обикновен селянин. Какво ти дава приятелството с едни такъв прост човек?
Тя поклати глава.
— Какво ми дава това приятелство ли?… Виж какво, Лешек, ти имаш родители и не знаеш какво значи да бъдеш сирак. Да си нямаш никого, абсолютно никого. Тогава всяка ръка, протегната към тебе, всяка, дори най-грубата, най-отрудената, е съкровище, голямо съкровище. Неоценимо богатство. Ти не можеш да го разбереш!
— Разбирам, Маришенко, разбирам — засрами се Лешек. — И нека ме вземат дяволите, ако не възнаградя този почтен човек заради моята единствена, най-скъпа… Всъщност аз го обичам.