Мариша му разказа какво й беше обещал знахарят, когато тя се страхуваше, че ще загуби работата си при госпожа Шкопкова.
— Сега виждаш ли какво сърце има той? — завърши.
Лешек беше трогнат.
— Да! Проявил е изключителна доброта! Но и ние няма да бъдем по-лоши. Нека само всичко се уреди, този човек ще получи в Людвиково една хубава къща и доживотна рента. Трябва да знаеш, че който ти подаде ръка, той може да разчита на моята благодарност. Веднага, още при първата среща, ще му дам малко пари…
Мариша се засмя.
— Ти не го познаваш. Той изобщо не приема пари. Дори лекува главно даром. Освен това казваш, че бил прост селянин. Обаче представи си, сериозно се съмнявам в това…
— Защо?
— Защото той, струва ми се, знае френски език.
— Какво пък, може да е бил емигрант. Много селяни ходят на работа във Франция.
— Не! — отвърна. — Ако беше така, щеше само да говори френски. А той четеше, и то стихове. Но моля те, за бога, да не се издадеш пред него, че знаеш.
— Защо?
— Защото споменът за това буди у него мъчителни усещания! Сигурна съм, че в живота му има някаква голяма тайна.
— Значи предполагаш, че е интелигентен човек, който се укрива, преоблечен като селянин?
— Не зная дали се укрива. Готова съм да се закълна, че човек като него не би могъл да извърши позорна постъпка, която да го принуждава да се крие. Но съм сигурна, че е интелигентен. Обърни внимание на израза на очите му, на обноските, на говора му. Възможно е да си внушавам, но когато разговарям с него, имам чувство, че в умствено отношение стои много по-високо от мене.
— Има умни селяни — отбеляза Лешек се замисли.
След малко извика:
— Сетих се! Има много прост начин. Съвсем лесно можем да го изпитаме и да се уверим дали е интелигент, или селянин. Стига да го подхванем умело.
— Лешек! Но аз не искам за нищо на света…
— Зная, зная! И аз нямам лоши намерения. Нито възнамерявам да се намесвам в неговата тайна, ако изобщо има такава. Искам само да проверя. Обещавам ти, че той дори няма да забележи.
— Все едно — намръщи се тя. — Не е красиво.
— Както искаш. Все ми е едно — съгласи се Лешек.
Съгласи се само привидно, а беше решил да опита при първия удобен случай. Имаше вродено влечение към разгадаване на тайни. Още от малко момче обичаше да чете Карл Май, а по-късно приключенските разкази на Конан Дойл. Дори най-обикновените ребуси го омайваха.
Начинът, който му хрумна, наистина не беше сложен. Просто в разговор със знахаря щеше да употреби думи, каквито един прост селянин не може да знае. Ако разбере смисъла на изречението или въпроса, ще даде убедително доказателство, че не е такъв, за какъвто се представя. Едва тогава ще може да се отиде по-далеч и да се търсят причините…
В един от следващите дни, пътувайки по заобиколния път до Радолишки, срещна знахаря, който вероятно се връщаше от града. Спря мотоциклета, поклони се, посочи връзката билки, събрани сигурно из крайпътните ровове, и попита:
— При какво заболяване са ефективни, господин Кошиба?
— Това е ангелика. Помага за сърце — любезно, но студено отвърна знахарят.
За да го предразположи за по-дълъг разговор, Лешек се пошегува:
— А не знаете ли кое лекарство е най-добро за любов?
Знахарят вдигна очи и изрече натъртено:
— За любовта, млади господине, най-доброто е почтеността.
Повдигна леко шапката си и отмина.
Лешек за миг остана неподвижен, стъписан от отговора, който не бе очаквал, после се досети какво имаше предвид знахарят и си каза:
— Не може да му се отрече липсата на „espri dapropos“[11].
Когато стигна в града, разказа на Мариша за срещата и добави:
— Да си призная, малко ме смути, въпреки че не съм заслужил такава рецепта.
— Да, но той не го знае — забеляза тя.
— Разбира се. Дяволски се изкушавах да му разкрия истината. Изобщо тази тайна ме измъчва. С най-голямо удоволствие бих разтръбил на всички за нашия годеж. Но все още не бива. Не бива. Едно прибързване ще провали плановете ми.
И наистина сега той се стараеше с посещенията си да не привлича ничие внимание не само в Людвиково, но и в Радолишки. Понякога оставяше мотоциклета пред кръчмата или в двора на търговеца на коне Глазер, а в магазина отиваше пеш. Не биеше толкова на очи.