Едва вчера приключи всичко и сега в джоба си носеше най-редовно сключен договор. Документът съдържаше тригодишно споразумение между него и родителите му. По силата на договора младият Чински поемаше длъжността началник на производството във фабриката с не много висока, но напълно достатъчна заплата.
Измъкването на подобен договор от родителите му не беше от най-красивите постъпки. Наложи се да прибегне към хитрост и тъкмо затова, че хитростта не беше похвална, предпочиташе да я премълчи пред Мариша. Опасяваше се, може би не без основание, че момичето ще се противопостави и няма да иска да се възползува от облаги, придобити по такъв начин.
Самият Лешек не беше възхитен от машинациите си, но нямаше и някакви особени скрупули. В крайна сметка това беше борба за съществуване, борба за собственото му щастие и за щастието на любимото момиче. Трябваше да държи нужните козове и той ги имаше. Налагаше се да отнеме на родителите си наказателните им средства и той им ги отне.
В понеделник — беше си го наумил вече — ще им заяви, че е решил непоколебимо да се ожени за Мариша. Тогава те ще разберат защо е настоявал да сключат договора.
— Да — ще им каже, — истина е. Предвиждах, че ще искате да осуетите женитбата ми, предвиждах, че издигайки кастовите си предразсъдъци над щастието на своя син, ще се мъчите да ме принудите да променя решението си и няма да се спрете пред нищо. Следователно не виждам защо аз трябваше да се откажа предварително от средствата за отбрана. Всъщност ни най-малко не съм злоупотребил с доверието ви. В продължение на три години ще трябва да ми изплащате заплата, но няма да е даром. В замяна на това аз ще работя честно и добросъвестно. А сега ви остава изборът: да се примирите с положението, да се запознаете с бъдещата ми жена и да я приемете за нов член на семейството или и мене да зачеркнете от семейството.
Ох, отлично знаеше, че родителите му няма да отстъпят веднага. Знаеше, че ще има градушка от молби и заплахи, че ще има сълзи и обиди, че може наистина да се стигне до скъсване на отношенията и до открита война. Друг изход обаче нямаше.
Дълбоко в душата си се надяваше, че в крайна сметка ще успее да получи съгласието им. Стига само да се съгласят да се запознаят с Мариша. Беше убеден, че нейният чар, ум, доброта и всичките й положителни качества, каквито не беше срещал у други момичета, щяха най-добре да убедят родителите му.
Във всеки случай беше готов на всичко и в зависимост от това как родителите му ще приемат неговото утрешно известие, съставяше по-нататъшния план на действията си.
Така или иначе Мариша трябваше още утре да престане да работи в магазина. Ако родителите се примирят с волята на сина си, ще се пренесе веднага в Людвиково. Ако ли не, ще трябва до сватбата да замине за Вилно. Лешек и там беше подготвил всичко. Един месец тя щеше да живее у Вацек Корчински. Вацек беше съученик на Лешек, а госпожа Корчинска щеше от все сърце да се грижи за годеницата на Лешек, когото много обичаше.
Оставаше да обсъди с Мариша нейното заминаване и раздялата с досегашната й покровителка. Така или иначе Мариша не беше пълнолетна и Шкопкова би могла да създаде известни затруднения, въпреки че Лешек не ги смяташе за кой знае колко сериозни. Освен това при едно заминаване за Вилно щеше да възникне и деликатният паричен въпрос. Не знаеше дали Мариша, която сигурно нямаше свои пари, ще се съгласи да приеме от него необходимата сума. Всъщност сумата нямаше да бъде голяма. Във Вилно госпожа Корчинска щеше да се захване с попълването на Маришиния гардероб. Можеха да се разплатят по-късно, а за щастие тези дребни разходи нямаше да затруднят Вацек, който печелеше много добре като адвокат.
Всичко това Лешек обмисляше по пътя. Мариша, седнала зад него, също бе потънала в размисли. Както винаги в неделя, пътят беше пуст. Едва до мостчето срещнаха една селска кола, теглена от малко конче. Конят се подплаши от мотора и се дръпна настрани. Коларят, изглежда, беше пиян, защото вместо да дръпне юздите, скочи в рова. Неговият пътник се изтърколи след него. Облаци прах закриха картината, която им се мерна само за секунди. Лешек не спря и на Мариша за миг й се стори, че пътникът в колата й беше познат.