Четиринадесета глава
След двуседмично отсъствие доктор Павлицки се върна и Радолишки и още на следващия ден го извикаха у семейство Скирвойнови в Райевшчизна, където сламорезачката разкъсала ръката на един от ратаите.
Тогава откри липсата на докторската чанта с хирургическите инструменти. Лекарят твърдеше, че през онази нощ донесъл чантата, слугинята уверяваше, а старата Марциша се кълнеше, че не бил я донесъл. Преобърнаха къщата от мазето до тавана — без резултат, и лекарят замина при пострадалия със събраните от кабинета подръчни инструменти. На връщане от Райевшчизна се отби в Людвиково да попита за всеки случай тамошния шофьор.
Шофьорът много добре си спомняше, че лекарят изнесъл чантата от къщи и я сложил в колата, спомняше си, че на връщане от колата не е изваждано нищо нито в града, нито в Людвиково, нито на гарата. Спомни си също, че когато изнасяли младия господар от къщата, край автомобила се навъртал знахарят.
— Ако някой я е взел, само той ще е — заключи шофьорът.
— Разбира се — удари се лекарят по челото. — Как не се сетих веднага! Естествено. Съвсем ясно е, нали ми казваше, че ако имал такива инструменти, щял да оперира онова момиче. Пипнах го най-сетне! Не знаете ли дали е още жива онази Мариша, която тогава бе катастрофирала с господин инженера?
Шофьорът не знаеше, но в Радолишки се говореше на всеослушание и щом се завърна, доктор Павлицки узна за голяма своя изненада, че момичето било живо и щяло да оздравее. Едни приписваха заслугата на знахаря от воденицата, други на овчаря от Печки, но всички със задоволство, присъщо в такива случаи на простичките хора, подчертаваха, че знахарските тайнства помогнали там, където медицината обявила положението за безнадеждно.
Новината ядоса лекаря, но и потвърди правотата на подозренията му. Та той тогава прегледа момичето и установи без всякакво съмнение, че счупената кост в черепната основа беше хлътнала. Дори хирург да беше, пак нямаше да се реши на такава операция, която смяташе за излишна. Все пак не изключваше някаква невероятна случайност (едно на хиляда) тя да се окаже сполучлива. Затова пък напълно изключваше възможността ранената да живее и няколко часа, ако не се направи трепанация и не се извадят костните парченца. С още по-голяма сигурност отхвърляше вероятността да се извърши успешна операция без най-фини хирургически инструменти.
От всичко това следваше, че собствените му инструменти са били откраднати от знахаря Антони Кошиба.
Тези аргументи изложи на следващата сутрин в полицейския участък пред старшия Жомек, като настояваше да бъде заведено следствие, да се направи обиск и знахарят да бъде арестуван поради две обвинения: кражба и незаконно упражняване на лекарска практика.
Старшият Жомек изслуша внимателно обвиненията и отговори:
— Мой дълг е да напиша протокол за вашето донесение. Според мен вие, господин докторе, имате право. Само Кошиба би могъл да вземе чантата с инструментите. Истина е, че няма право на лекарска практика и затова би трябвало да се подведе под отговорност. Но, от друга страна, щом сам казвате, че без вашите инструменти не би могъл да направи нищо, а с тях е спасил един човешки живот, и да не му е позволено, може ли за такова нещо да съсипвате човека?…
Лекарят смръщи вежди.
— Господин началник! Не зная дали като длъжностно лице в полицията вие сте компетентен да издавате присъди за извършени престъпления. Като гражданин зная, че това е работа на съдилищата. Ние не сме тези, които ще определят добро или лошо е било намерението на престъпника. Затова, правейки донесение, имам право да очаквам, че ще му се даде ход съгласно процедурата. Настоявам да направите обиск и да арестувате крадеца.
Полицаят кимна.
— Добре, господин докторе, ще направя онова, което ми налага служебният дълг.
— Има ли възможност като потърпевш да присъствувам при обиска?
— Разбира се — отговори сухо Жомек.
— А кога възнамерявате да го направите?
Жомек погледна часовника.
— Веднага. Не искам да бъда обвиняван от когото и да е било в нехайство.
— Сега ще обядвам — забеляза лекарят. — Не може ли да отидем във воденицата след около два часа?