— Лека нощ, татко — безизразно отвърна Лешек.
Загаси лампата, но не си легна. Отмереното тракане на колелата, лекото полюшване на вагона, яркият сноп искри край тъмния прозорец… И тогава се връщаше у дома. Но му се искаше да увеличи скоростта на влака. Носеше годежен пръстен за нея, а на себе си щастие.
Дали в оранжерията на Людвиково люлякът е цъфнал?… Да, люлякът и хелиотропът, те силно ухаят… Ще заповяда да ги откъснат всичките. И може би… Там сигурно е паднал дълбок, чист сняг. А по снега дори следа от стъпки няма. Забравен, малък гроб…
Ще пристъпва по непокътнатата бяла покривка… Пръв и последен… Там е целта му. А отвъд нея няма никакъв път… Ще подреди цветята, целия гроб ще покрие с цветя… Дали през снега, през дебелия слой пръст и през дървения капак ще достигне до нея уханието на люляка и хелиотропа?… Ще достигне ли неговият шепот, повтарящ най-скъпото име, най-нежни заклинания, най-отчаяни обети?… Ще чуе ли тя отслабващото, замиращо туптене на сърцето му сред вехнещите цветя, ще се приготви ли да го посрещне, ще сложи ли както някога ръце на раменете му и ще позволи ли да гледа до насита лъчезарните й очи?… Този път завинаги, навеки…
Нежна вяра го обземаше, когато мислеше за това. Какво спокойствие го завладя, откакто беше го решил. Винаги, когато оставаше сам, потъваше в безстрастните, огромни като космическата пустота неизмерими простори на смъртта. Вече им принадлежеше.
Колко по-трудно и по-болезнено беше в началото. Щом бе в състояние да произнесе няколко срички, той ги попита:
— Какво стана с нея?
Тогава майка му трепна и отвърна кратко:
— Почина, но ти не мисли за това.
А доктор Павлицки добави:
— Счупване на черепната основа. В такива случаи се живее до час.
Тогава отново загуби съзнание. А когато се свестяваше, мисълта за смъртта на Мариша беше сякаш отрицание на собствения му живот. Лежейки със затворени очи, чуваше приглушения разговор. Лекарят упрекваше госпожа Чинска:
— Не трябваше да му казвате за смъртта на момичето. Тази стъпка беше невнимателна. Може да влоши състоянието му.
А майка му:
— Не умея да лъжа, докторе. Самата аз винаги съм предпочитала горчивата истина пред заблудата. Моят син, между другото, не носи отговорност за злополуката.
— Имах предвид друго — поколеба се лекарят. — Възможно е да е изпитвал някакви чувства към тази Мариша…
— Изключено — прекъсна го госпожа Чинска с такъв тон, сякаш самото предположение бе обида за нея.
Физическото състояние на Лешек се подобряваше с всеки изминал ден. В болницата във Вилно му направиха много рентгенови снимки, раните и счупванията зарастваха нормално. Обаче психическото състояние на болния будеше все по-големи опасения. Затова щом здравето му беше вън от опасност, откараха го първо в една хирургическа клиника във Виена, а после в Аркашон, за да се възстанови. Веселата международна компания в Аркашон трябваше да се отрази благотворно върху настроението на Лешек. Уви, той явно отбягваше хората. Не участвуваше в увеселенията и екскурзиите и въпреки че спазваше, макар и машинално, предписаното лечение, настроението му не се променяше ни най-малко.
Поне външно. Всъщност незабележимо за околните в него назряваше едно решение.
Назряваше и му носеше утеха…
Той, разбира се, обичаше родителите си и осъзнаваше каква болка ще им причини. Бе готов дори да направи какво ли не за тях, но мисълта да се обрече за цял живот на мъчителни страдания, които нищо не би могло да облекчи, му се струваше чудовищна и не по силите му.
Освен това желаеше смъртта, точно такава смърт, желаеше я като изкупление. Нали той се беше вмъкнал в живота й, в спокойния и радостен живот на това прекрасно създание, неканен, нетърсен, почти насила. Ако не беше той, тя и досега щеше да води своето обикновено и бедно, но спокойно съществувание. Той бе нарушил спокойствието й, по негова вина загина, а след смъртта й остана лоша слава. Заради него. Не намери достатъчно смелост да се опълчи срещу трудностите. Беше твърде малодушен. Пазеше в тайна намеренията си, за да си осигури удобен живот. За сметка на нейната репутация.
Заслужаваше възмездие! И трябваше сам да си го определи, защото единствено възмездието ще възвърне доброто име на Мариша, ще очисти петното от паметта на най-любимото му същество…