— Каква?
— Да провериш нещо. Няколко имена. Виж дали ще откриеш сегашните им адреси, занимание, такива неща.
— Няколко имена. И кои са те?
— Дарнъл Флинт Старши, приблизителна възраст шейсет години. Последна месторабота — „Кока-кола“. И жена му, ако не са се развели. Даже да не живеят заедно, искам моминското й име и местонахождението й. И на дъщерите. Моли и Мили. И на сина, Джей Ди. Момчето е на двайсет и четири, двайсет и пет, момичетата са на двайсет и девет. Преди осемнайсетина години учеха в началното училище „Норланд“. Не знам нищо повече. Ще го направиш ли?
— Ами семейното куче?
— Можеш да го направиш, Дан. Знам, че ще го направиш. Искаш ли да го повторя?
— Запомних го. Нямам представа за какво ти е, но го запомних.
— Може да не е нищо. Но трябва да науча всичко, което успееш да изровиш. Служебни досиета, настоящи адреси. Абсолютно всичко.
Дан вътрешно кипеше.
— А сега ми разкажи за психолозите — весело продължи Алекс. — Когато накрая отстъпиха, хрумнаха ли им някакви идеи?
— Една-две.
— Слушам те.
— Според информацията от местопрестъпленията, те твърдят, че убиецът е перфекционист на десета степен. Педант във всяка подробност. Трябва да свърши всичко по абсолютно същия начин, попаднал е в затворен кръг, някакъв ритуал или нещо подобно.
— Това вече го знаем.
— Въпросът е, че най-вероятно ще се опита да довърши цикъла.
— Да допише името ми.
— Точно така. Още три. Д-Р-А. Копелето се движи като по релси и не може да се отклони, каквото и да става. Поне според психолозите. Но аз не съм съвсем сигурен. Според мен, ако разбере, че сме по следите му, ако разбере, че най-после си разчела посланието, може да промени курса си. Може това да е целта му. Просто да привлече вниманието ти, да те уплаши. Това може да го поохлади.
— Ще ми се да беше вярно, Дан. Но не, мисля, че вече е загрял. Забавлява се, със сигурност ще се опита да довърши онова, което е започнал.
— Мамка му. Знаех си, че ще кажеш така.
— Нещо за Стан?
— Още не. Но ще го открием, не се бой. Разпратихме снимката му по факса из целия щат. ФБР го издирва, ще го покажат и по вечерните новини. „Бринкс“ предлага сто хиляди за залавянето му. Това би трябвало да ускори нещата, но още не се е появил.
— Нали не си казал на никого, че парите са у мен?
— Въз основа на твоите сведения основен заподозрян за обира е Стан Рафърти. Където е той, там са и парите. Затова „Бринкс“ предлагат тия сто бона.
— Благодаря, Дан.
— Длъжница си ми, Алекс. Трябва да ми кажеш къде си.
Тя видя, че по Ийст Ръскин стрийт бавно минава син автомобил.
— Не мога, Дан. Още не.
— Господи, Алекс. Не бъди толкова твърдоглава.
— Басирам се, че се сещам коя е другата идея на психолозите.
— Кажи ми, Алекс. Къде се намираш?
— След като напише още две букви, „Д“ и „Р“, апетитът му ще достигне кулминацията си и тогава ще дойде за мен. Аз съм последното „А“, величественият финал. Нали така смятат?
Алекс го чу да въздиша.
— Да.
30.
Тя беше толкова близо, че усещаше вкуса й. На един дъх разстояние. Споделяше същите въздушни молекули с нея, поемаше ги дълбоко в себе си и ги изпускаше навън. Усещаше мириса й — леден огън. Бе се опитала да му избяга, ала не беше успяла. Не можеше да скрие специфичния си аромат, като пресичаше реки, прескачаше пропасти или бягаше на хиляди километри от него. Той бе настроен на мириса й. Безпогрешно проследяващо устройство. Трябваше му само една частица, една люспица кожа, една невидима точица от изпарената й пот. Тя беше в носа му. Вдишваше я, поглъщаше я в тялото си по нервните си пътища. Късчета от нейната физическа същност се търкаха в мозъчния му ствол. Живееше с нея. Гореше в мрака. Неговите невидими пламъци, оранжеви, червени и жълти, се издигаха високо в небето. Той пламтеше, прозрачен дух. Нажежен до бяло, невидим.
Застанал абсолютно неподвижно на една пясъчна алея, която пресичаше Ийст Ръскин стрийт, между бели дъсчени стобори, на петнадесет метра от нея, той се взираше в тънките й завеси. Петнадесет метра мрак, само този прозрачен воал от сладък нощен въздух помежду им. За секунди можеше да пресече улицата, да се качи по стъпалата и да влезе в къщата. Да я удари, да я обладае, да проникне в тялото й, да види как омразата бликва в очите й, убийствена ненавист. После щеше да се наложи да й пререже гърлото, за да се спаси. Окончателното му избавление. Толкова лесно, толкова съвършено в симетричността си.