Сега с най-лъчезарната си усмивка се оттласна от стената и отиде при тях. И се изправи пред погледа им, небрежно преметнал през рамо зелената си раница.
— На забавление с татко си ли сте излезли, момичета?
— Това е Норман — отвърна дребната блондинка. — Той не е ничий татко. Той е сфинкс. Енигма.
— Той е от планетата Пенис — прибави Дженифър Макдугъл.
— Разбирам.
— Ами ти? И ти ли си от Пенис?
— Разбира се. Нима всички мъже не са от там?
— Ако искаш да седнеш при нас, първо трябва да отговориш на един въпрос. Такова е правилото — каза ниската. — Загадка. Ако сбъркаш, трябва да се чупиш.
— Добре. Така е честно.
— Но трябва да те предупредим. Досега никой не е познал. Петима изгоряха.
— Шестима — поправи я той. — Преброих шестима.
— О, наблюдавал ни е! — възкликна Дженифър. — И е обмислял плана си. Струва ми се, че си имаме работа с непослушно момче, Ема.
— Да — съгласи се ниската. — Изглежда ми непослушен, тъй си е.
— Какво носиш в раницата, хубавецо? Дузина презервативи ли?
— Кръв — отвърна той.
— Кръв ли? — драматично вдигна длан към устата си Дженифър. — О, божичко, този е истински.
— Какво искаш да кажеш с това „кръв“? — попита Ема.
— Искам да кажа две пластмасови торбички кръв. По петстотин кубика.
Ема се намръщи.
— Лъжеш.
— Не лъжа — възрази той. — Никога не лъжа.
— Махай се от тука, шантав изрод такъв.
— Ема не може да търпи задници — каза Дженифър. — Май че ще се наложи да се разкараш.
— Ами загадката? Няма ли да ми дадете шанс?
Дженифър отпи голяма глътка от маргаритата си и избърса устни с опакото на дланта си.
— Добре де. Ще ти дадем две възможности. По толкова давахме на другите. Така е честно, нали, Ема? Две възможности за непослушното момче?
— Добре — отстъпи ниската, без да среща погледа му. — Слушай, малкия. Кой има осемнайсет колена и бяла кръв?
— Президентът на Съединените щати ли?
Дженифър се засмя. Ема безизразно гледаше приятелката си.
— Хлебарката — каза той. — Обикновената кафява хлебарка.
Дженифър изписка и плесна с ръце. Ема се извърна и впери очи в един от червените надписи „Изход“.
— Можеш ли да повярваш, Ема? Той позна!
— Откъде знаеш отговора? — Ниската продължаваше да не го поглежда. С всяка изтекла минута все повече му харесваше.
— Знам много неща. Аз съм човек със сериозни познания.
— Добре, многознайко, сядай — потупа стола до себе си Дженифър.
— Струва ми се, че твоята приятелка предпочита да се разкарам. Съмнявам се, че иска да те споделя с мен.
— О, просто си е свадлива. Хайде, сядай. Ела при нас. Позна загадката, така че имаш право да ни черпиш по едно.
— Ами енигмата — той не възразява ли?
— Ей, Норм. Пука ли ти, ако тоя хубавец седне при нас и ни плати сметката?
— Не.
— Добре тогава, хубавецо. Аз съм Дженифър, а това е Ема. Хайде, повикай келнерката. И от теб трябва да има някаква полза.
Когато взеха поръчката им, той отново се обърна към младите жени.
— Тази вечер като че ли празнувате нещо. Какъв е поводът?
— Спечелихме на лотария — студено отвърна Ема.
— Чудесно. И как възнамерявате да похарчите печалбата?
— С Ема ще си купим къща в Сисайд. Ще се присъединим към мързелуващата класа. — Дженифър сияеше.
— Ами ти, Норман?
— Не знам.
Високата блондинка се засмя.
— Норман е от ония хора, за които четеш във вестника, отшелник, който има само ризата на гърба си и един чифт оръфани гащи, живее като просяк, пази всяко конче и има буркани, пълни с копчета, които събира от четирийсет години, но когато умре, се оказва, че е оставил двеста бона сухо. Ето какъв е Норман.
Ледената физиономия на Ема най-после се стопи и тя леко се усмихна на Дженифър.
— Леле, Джен, това беше яко. Много яко!
— Чувствам се супер — отвърна високата. — Предполагам, че ми отива да съм богата.
След половин час двамата с Норман следваха от петдесет метра момичетата по осветения от луната плаж. Той носеше бутилка вино, освежаващо и ароматно калифорнийско шардоне, изстудено в хладилната чанта в колата му. Точно каквото е нужно за купон край морето.