Норман отново закрачи напред. Момичетата пискаха някъде в мрака.
— Имаш ли нещо против да те убия, Норман? Това ще те разстрои ли много?
— Само опитай, задник.
— О, Норман, държиш се страшно презрително. Защо? Не смяташ ли, че мога да те убия? Защото си толкова едър и безмилостен и защото аз съм едва среден на ръст ли? Така ли си мислиш? Вярваш във външния вид, нали?
Другият продължаваше да върви към момичетата. Навътре в океана плаваше траулер. Светлините му мигаха и по вълните долиташе кънтри уестърн музика.
— Разбираш ли, Норман, знам точно какво си мислиш. Мога да проникна в мозъка ти и да прочета безформените ти мисли. В момента съм вътре. Притежавам тази способност. Мога да проникна в главата ти и да наблюдавам как действа умът ти. Имам такава дарба. Вярваш ли ми, Норман? Вярваш ли, че в момента съм в ума ти и възприемам света така, както го възприемаш ти? Смяташ ли, че притежавам този талант?
— Щом казваш.
— О, да. Казвам. Определено. И от влизането си в този твой голям и просторен череп разбирам, че си имал същото ужасно детство като мен. Майка ти не е била истинска майка и баща ти не е бил истински баща, много мъже са те били, тормозили са те учители, полицаи и съседски деца и всички те са те пратили в тази отвратителна пещера, в която живееш сега. Мисля, че си стоял прекалено близо до огъня на своето нещастие, Норман, и той е изпепелил душата ти. Греша ли? Или изричам на глас мислите ти, Норман? Не са ли това думите от песента на твоя ужас?
— Върви на майната си, Джак.
— О, да, пращаш ме на майната си. Да, да. Този тъжен припев. Не очаквах друго от теб. Последните ти патетични думи. Банална ругатня. Напълно предсказуема. И жалка. Ти не си виновен, но въпреки това е жалко.
Той извади стъклото от задния си джоб. Единият му край бе увит в бяла лепенка. Бързо застана пред Норман и с опитно замахване преряза гърлото му. И за да е сигурен, пристъпи напред, вгледа се в изумените очи на другия мъж и направи още един разрез.
За миг Норман се задави от рукналата кръв. Залитна, сякаш се беше препънал в собствената си болка, след това вдигна ръце, докосна гърлото си и слисано погледна лъскавите си пръсти.
Измърмори нещо и бавно се пресегна, като че ли да вземе парчето от огледало и да го хвърли в морето, където нямаше да навреди на никой друг. Последна доблестна постъпка. Сетен жест на благородство и чест.
Той отскочи назад и видя, че краката на Норман се подгъват. Едрият муден мъж се свлече на колене на пясъка.
И заговори.
Порой от думи. Дрезгав монолог — сякаш прерязвайки гърлото му, той бе освободил Норман от срама и смущението му. Беше му позволил да говори каквото мисли, безкрайното изречение на мъката си. Думи, думи и още думи, бълващи като късчета смляно месо. Грубото красноречие на смъртта.
Речта на едрия мъж заглъхна с няколко последни неразбираеми звуци и Норман се просна по очи на пясъка. Той се обърна към кискащите се жени.
— Ей, момичета. Ема, Дженифър, почакайте ме. Хрумна ми една идея. Хрумна ми страхотна идея.
— Каква? — извика Дженифър. — Тройка ли?
И се изкикоти.
— Почти — тихо отвърна той и се запъти към тях.
Момичетата се плискаха, нагазили до колене във водата, и весело се смееха.
— Къде е Норман? — попита Ема.
— Назад. Лежи на пясъка.
— Какво се е случило?
— Просто си почива. Зяпа звездите. Размишлява.
— Норман да размишлява? Трябва да го видя.
Ема и Дженифър закрачиха назад. Дженифър ритна вода към Ема и двете запищяха.
— Норман е твой баща. Разбираш ли, Ема?
— Какво?
— Току-що ми призна. Той е твой баща. Какво ще кажеш?
Тя рязко се завъртя и със залитане тръгна към него. Мократа й рокля блестеше на лунната светлина.
— Майка ти е била влюбена в Норман. Наистина ли не знаеше?
— За какво говориш, мама му стара?
— Иди го питай. Виж какво ще ти каже.
— Да не си луд?
— Затова е толкова търпелив с теб, Ема. Той е твоя плът и кръв. Вие сте свързани с една и съща галактическа материя, с една и съща кристална решетка.
Ема дълго го гледа, после се обърна и се затича по брега. Дженифър понечи да я последва, ала той я хвана за рамото и я спря.
— Мисля, че в такъв момент двамата трябва да са сами, не смяташ ли?
— Ей, боли ме — каза тя и се опита да се отскубне от него.