— Остави го на мира, по дяволите. Ти искаш мен, не него.
— Винаги разваляш удоволствието на хората, Алекс. Малката аристократка, все ни караше да играем по правилата.
Джуниър невинно й се усмихна, после рязко замахна със стъклото и се наведе надолу. Джейсън потръпна.
Александра се хвърли напред и се опита да нанесе страничен ритник, ала Джуниър реагира по-бързо, отколкото предполагаше тя, по-бързо от Джейсън, по-бързо от всеки друг, с когото се бе срещала в дожджото.
Той приклекна под крака й и стъпалото й прелетя на сантиметри от лицето му. Когато Алекс наруши равновесието си, Джуниър скочи пред нея и в същия миг й нанесе толкова светкавичен удар, че тя нямаше време дори да мигне. Само зърна двата му пръста в „нихон нуките“.
Светлината помръкна. Кръвта й запищя в ушите й.
Докато падаше, Алекс се опита да се претърколи през рамо, но на пътя й имаше столове и главата й закачи ръба на един от тях.
Таванът над нея се беше изкривил. Перката на вентилатора неравномерно се въртеше. Появи се замъгленият образ на Джуниър, който се надвеси над нея.
— Сега вече знаем чия магия е по-силна — каза той. — Затова хайде да престанем с тези изблици, а? Явно съм тренирал по-усърдно в моето доджо, отколкото ти в твоето.
Младият мъж приклекна, хвана я за косата и доближи сребристото острие на сантиметри от лицето й. Тя се втренчи в отражението на отчаяните си очи, в грижливо изписаните черни букви: „Да тръгна и по…“.
Парчето огледало изчезна и Алекс усети острия му ръб да очертава пареща линия от бузата до гърлото й. Може би й течеше кръв, ала бе прекалено замаяна, за да е сигурна.
Здраво стиснал косата й, Джуниър я повдигна, повлече я през стаята и я стовари на дивана.
Тя присви очи и го погледна. Светлината я заслепяваше. В главата й бушуваше кървав въртоп. Алекс отмерено си пое дъх, опита се да проясни зрението си с премигване, ала в стаята се стелеше фина мъгла и й се повдигаше. Усети, че бузата й се подува и лявото й око започна да се затваря. Знаеше, че ще трябва да минат най-малко няколко минути, за да се разнесе мъглата, кръвта да се върне в мускулите й и да има някакъв шанс срещу това чудовище. Всеки откраднат миг щеше да е в нейна полза.
— Видял си всичко, нали, Джуниър?
— Кое?
Той извади виното от леда, приближи се до нея и остави бутилката на масичката.
— Надничал си в детската къщичка и си видял как Дарнъл ме изнасилва. Това си бил ти, нали, образът в огледалото? Гледал си.
Джуниър се пресегна и взе двете чаши.
— Е, да, бях там. Беше страшно възбуждаща сцена.
Той седна на тридесетина сантиметра от нея. Стъклото искреше в дясната му ръка. С лявата вдигна бутилката и напълни чашите.
— О, хайде стига, Александра, да не проваляме първата си среща с психоанализи.
Джуниър й подаде чашата с вино. Държа я пред лицето й, докато тя я взе. После я чукна със своята.
— За нас — каза той. — За нашето дълго сложно минало, за нашата изключително мъчителна съдба.
Алекс отпи и го видя да преглъща. Той въздъхна от удоволствие, после се отпусна назад на дивана. Имаше широки плещи и огромни гърди. Дори лицето му изглеждаше мускулесто. Когато се усмихваше и говореше, сухожилията на челюстите и слепоочието му се напрягаха и издуваха.
— Какво ще правим сега?
— Нищо — отвърна Джуниър. — Просто ще се наслаждаваме на момента. На прекрасната симетричност на живота ни.
В отсрещния край на стаята Джейсън изпъшка и изпъна въжетата.
Джуниър остави чашата си на масичката и впери поглед в Алекс, сякаш се опитваше да проникне през мъглата на годините. Да свърже двата образа, момичето от спомените си и жената, която виждаше.
Тя усети разливащата се в тялото й топлина. Спокойствие и сигурност, сякаш онзи газообразен облак, който бе избягал в детството й, най-после се завръщаше и се процеждаше в плътта й. Замайването й също почти беше преминало. Дължеше го на Джейсън, на утринните тренировки с него, на пълния контакт, на придобитата способност по-бързо да преодолява болката. Да запазва съсредоточеността си.
— Как се справи с отпечатъците, Джуниър? Ти си регистриран в АСИОП. Проникнал си във файловете и си подменил своите с нечии други, така ли?
— Ченгето в теб никога не спи, нали, Алекс? Да, да, разбира се, че подмених отпечатъците си. Не съм идиот.