Миналия юли, когато пристигна баща й, Алекс трябваше да се откаже от нещо и тя с огромна неохота реши това да са двете й вечери карате. Една седмица по-късно Джейсън я очакваше на плажа в поза шико-дачи и й каза, че му липсва, че без нея, тренировките им не били същите.
И тогава й предложи тези срещи.
Без да се замисля, Алекс се съгласи. Джейсън й харесваше и макар че бе прескочила само една седмица, вече се чувстваше отпусната и скована.
Новите им занимания щяха да са свободни по форма. Непредвидими. Всичко позволено. До границите и отвъд тях. Край на схватките в доджото, край на премерените, дисциплинирани уроци.
Пълен контакт, бой, докато един от двамата се предаде — в девет десети от случаите това беше Алекс. Понякога битката свършваше за няколко секунди, друг път продължаваше петнадесет минути. Преди два месеца тя си пукна кост на китката, а преди няколко седмици получи тежко натъртване на ребрата. Без да се споменават обичайните цицини, охлузвания и разтеглени сухожилия. Но сега Александра се биеше много по-добре от преди. Беше по-предпазлива, по-наблюдателна и щом започнеше схватката, ставаше по-бърза, по-коварна, готова да доведе нещата до неочакван и окончателен завършек.
Джейсън пристъпи напред с вдигнати длани и сви рамене.
Тя бе заела отпуснато бдителна поза. Нито напрегната, нито прекалено свита.
— Сериозно, Джейсън. Днес не искам. Изцедена съм.
— Добре, добре.
Той се изправи, разтърси ръце като плувец преди състезание, леко се обърна и приятелски махна на стареца, после пак се завъртя към нея и скочи с левия си крак напред, мае-гери, основният ритник напред.
Първолашко нападение. Още при първия си урок десетгодишните се научаваха на този ритник. Алекс не му обърна внимание и зачака удара с ръце или кръговия ритник. Ала това мае-гери беше истинско. Петата му се заби в слънчевия й сплит и я повали на земята.
И преди да успее да се претърколи, Джейсън скочи отгоре й. Той я възседна и заби палци в гърлото й. Светлината пожълтя, после посивя. Още две секунди и мрак. Тя сви десния си крак, опря пета в гърлото му и го натисна.
Неговите тридесетина килограма повече срещу нейните по-широки хълбоци и по-здрави крака. И нейния по-изгоден ъгъл на нападение.
Борба за надмощие. Онова, което се случваше, ако те повалят на земята. Цял куп нови техники, удари и блокове. Тренираха този вид бой едва от година. Сурова, болезнена, опасна година. Уличен бой, ловък и жесток. С много хитруване и елементарни хватки, каквото им влезе в работа.
В момента Алекс губеше опора и петата й се изплъзваше по потната кожа на шията му. Джейсън пъшкаше и се мъчеше да се извърти още малко, за да се освободи и да я дозадуши.
— Пусни ме — изсумтя тя.
— Аз или ти?
— Ти! Предай се.
— Как ли не. Не ме принуждавай да го правя. Александра усети леко отпускане на хватката му, онова познато колебание на благоразумния учител, който се опитва да не нарани ученика си. В този миг тя вдигна коляно, изпъна се и го отхвърли наляво от себе си. После скочи на крака и докато той идваше на себе си, скочи отгоре му и заби коляно в гърлото му, като притъпи удара, за да не му строши шията. После го сграбчи за косата с дясната си ръка и дръпна главата му назад, за да оголи адамовата му ябълка.
— Ако помръднеш, ще ти строша врата.
— Нямам никакви лоши намерения.
— Разкарай тая усмивка от лицето си. А съм ти видяла пак зъбите, а си останал без тях.
— Опасна женска.
— Бъди сигурен. Учила съм при най-добрия.
— Пък е и секси — прибави той. — Страхотни прасци. Крака на балерина.
Тя го пусна и се отдръпна назад.
— Браво — похвали я Джейсън. — Отлично измъкване и контраатака.
Алекс дълбоко въздъхна и легна до него на пясъка. И двамата бяха задъхани.
— Не се опита да блокираш първия ми ритник — след минута каза той.
— Не ми се струваше от твоята класа.
— Не забелязваш очевидното, Алекс. Не бива да допускаш опитът ти да се превърне в твоя слабост. Не забравяй основните принципи. И забрави, че се биеш с мен. Никакви стереотипи, никакви очаквания. Това щеше да те погуби на улицата, Алекс. Виждай само онова, което е пред теб. Нито повече, нито по-малко.