— Струва ми се, че познавам този закононарушител — каза Лоутън. — Да. През седемдесетте години го арестувах за въоръжен грабеж. Беше обрал една бензиностанция до летището и беше ранил служителя и двама клиенти. Викаха му Франк Синатра. Пратиха го да си почине трийсет годинки в „Рейфорд“.
— Франк Синатра — въздъхна Стан. — Божичко.
Без да откъсва очи от пистолета, той се наведе напред и продължи да закусва.
— Добре, Франк, престани да се разтакаваш. Бавно се изправи и дръж ръцете си така, че да ги виждам.
— Стига, татко! Това е Стан, мъжът ми. Той живее тук.
Баща й завъртя глава и загрижено я погледна.
— Омъжила си се за тоя бивш затворник, за тоя боклук? Само това не, Александра. Не разбивай сърцето на стареца.
— Татко, това е Стан Рафърти. Той е мой съпруг. Гледал си го да играе бейзбол в гимназията.
— Какво? Омъжила си се за бейзболист?
— Да, татко. Ти ме предаде на младоженеца, спомняш ли си? В църквата „Сейнт Джуд“. Беше юли, страхотна жега. Всички шаферки бяха в розово. Двамата с мама бяхте адски щастливи. Спомняш си го. Знаеш, че си го спомняш.
— В „Сейнт Джуд“ ли?
Пистолетът започна да се спуска. Александра постави длан на ръката му и я натисна надолу. Сватбата й бе един от моментите, които баща й все още ясно си спомняше.
— В розово — повтори той. — Всички шаферки. Да, наистина беше горещо и в църквата имаше някаква птица, чайка, която не можеше да излезе навън, летеше наоколо и кряскаше. Всички решихме, че това е някаква поличба. Но никога не съм можел да тълкувам предзнаменованията.
Александра се опита да измъкне револвера от пръстите му, но той се отдръпна, прибра го в кобура и закопча предпазния ремък.
Стан поклати глава, прелисти страницата на вестника, сгъна го на две, както обичаше, изглади гънките и продължи да чете.
— И казваш, че името му било Стан, така ли?
— Да, Стан.
Баща й присви очи и се опита да я хване в лъжа.
— Какъв пост е играл?
— Защитник на гимназията в Южен Маями — отвърна тя. — В щатското първенство.
— Точно така — потвърди Стан. — И титуляр в регионалните шампионати.
— Къде са внуците ми? На училище ли са вече?
— Нямаш внуци, татко. Със Стан нямаме деца.
— Нямате деца ли? Женени сте от девет години и нямате деца?
— Точно така.
— Да не би да ти има нещо, синко? Проблем със спермата ли имаш?
Стан вдигна очи от вестника. Той продължително изгледа Александра и отново поклати глава.
— Сигурно го е осиновил някой от ония чудовищни щангисти в „Рейфорд“, дето искат по пет пъти на ден да правят обратен секс. Смачкал ти е простатата, преди да се усетиш. Нищо чудно, че нямате деца.
Стан удари с вестника по масата.
— Веднага млъкни, Лоутън! Чуваш ли ме? Разбираш ли какво ти казвам? Стига си дрънкал за простата ми.
— Не му говори така, Стан — тихо рече Алекс.
— Да бе, добре. Тогава му кажи да престане да ми дрънка глупости.
— Просто се успокой, овладей се.
— Да правят обратен секс — повтори Стан. — Господи, трябва ли да слушам на закуска тия глупости?
Той понечи да прибави още нещо, ала Алекс привлече вниманието му.
— Стига — каза тя. — Престанете и двамата.
Стан въздъхна и приглади гънките на вестника.
— Има ли значение, по дяволите? Мога да нарека стария глупак както ми хрумне, и след десет минути той изобщо няма да си спомня. Кладенецът е пресъхнал. Спусни кофа от три метра и няма да чуеш плясък.
— Е, днес е големият ден — каза баща й. Той се прокашля, изправи рамене и очите му изведнъж станаха ясни и разумни. — Местя се.
— Чакай малко, татко. Седни при нас, хапни нещо.
— Нямам време за ядене. Заминавам, хващам си пътя.
— О, татко, не можеш да се местиш на празен стомах, нали така? Закуската е най-важното ядене.
Той спря до задната врата и я погледна.
— Много е важна — потвърди Лоутън. — Тя ти дава сили през целия ден.
— Ами да. Точно така. Предполагам, че трябва да хапна нещо топло, преди да започна работа.
Стан изпъшка, наведе се над чинията си и отопи рохкия жълтък с остатъка от препечената си филийка. Той беше едър мъж с дълга гарвановочерна коса. Къси ръце, заякнали от гладиатора и утринните лицеви опори, малки длани с тъпи пръсти. Притежаваше някаква телевизионна красота — мускулесто лице със светлосини очи. Алекс го познаваше от единадесетгодишна възраст. Едно от най-харесваните момчета в гимназията на Южен Маями, капитан на бейзболния отбор, касиер на ученическия комитет, голям майтапчия. Игуани и змии, пуснати в учителската стая. Веднъж бе организирал половината бейзболен отбор да вдигне фолксвагена на директора с пикапа на заместник-директора.